* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна между девет бракя;
къде ходят Янините бракя,
къде ходят, все и Яна водят;
ходили на нови пазари,
Яна са си на пазар отвели.
Що видели, на Яна купили;
видели су ноже църноцренче,
и ножето на Яна купили;
на ножето до девет синджира,
на синджир петдесе бележки,
на бележки златно огледало,
що се моми заман оглеждая...
Па станаха, дома си дойдоха.
Много му се Яна радуваше,
скрила го е в морен ковчег,
у ковчега тънки дарове;
от радости Яна на ножето,
седнала е на среда на дворове,
от радост Яна задремала,
задремала Яна, па заспала.
Бог да бие нейна мила снаха,
на снаха се много не свидело,
оти бракя Яна обичая;
като беше Яна позаспала,
открадна й ключе, ключе от пояса,
та си взема Янинито ноже...
Кучка била Янината снаха,
чудила се що пакост да прави,
саде Яна бракя да намразят.
Влезнала у тъмни яхъри,
убола е сиви юнци
и убила девет врани коня.
Па е ошла на хладна механа,
па си Павле от механа вика:
- Стани, Павле, от хладна механа,
стани, Павле, да би да не станеш,
та да видиш, Павле мил стопанин,
каква ти се щета учинило,
учинила твоя сестра Яна -
влезнала е у тъмни яхъри,
та убоде девет сиви юнци
и убоде девет врани коне!
Па си Павле от механа вика,
я Павле й потийо говори:
- Назад, назад, Бог че те убие,
нека ни е сестра Яна жива -
ние че си обор напуниме,
ние че си коне печелиме!
Бог да бие кучка Павлевица,
па се она назаде повърна,
па се чуди що щета да прави.
Па си влезна в хладни земници,
па изпущи девет бъчви вино
и десета превърла ракия.
Па е ошла на хладна механа,
па си Павле от механа вика:
- Стани, Павле, от хладна механа,
стани, Павле, да би да не станеш,
та да видиш, Павле мил стопанин,
каква ти се щета учинило,
учинила твоя сестра Яна -
увлезнала в хладни зевници,
та изпущи девет бъчви вино
и десета превърла ракия!
Я Павле й потийо говори:
- Назад, назад, Бог че те убие,
нека ни е сестра Яна жива -
ние че си бъчви напуниме!
Бог да бие кучка Павлевица,
па се она назаде повърна,
па се чуди що щета да прави.
Па ошла е у големи меник,
та сасипа до девет матици,
па е ошла на хладна механа,
Па е ошла на хладна механа,
па си Павле от механа вика:
- Стани, Павле, от хладни механа,
стани, Павле, да би да не станеш,
та да видиш, Павле мил стопанин,
каква ти се щета учинило,
учинила твоя сестра Яна -
сосипа ви до девет матици!
Я Павле й потийо говори:
- Назад, назад, Бог че те убие,
нека ни е сестра Яна жива -
ние че си пчели печелиме!...
И па се е назад повърнала,
па си ойде дома на дворове,
па се чуди що щета да чини.
Па си влезна у хладна одая,
та си хвана нойно мъжко дете,
убоде го у клетото сърце,
наточила й чаша кърви,
па излезна насред на дворове,
та си ойде Яна дека спие,
па опръска Янини скутове,
и умърля Янино ноже,
па го тури у Янини ковчег,
у ковчези у тънки дарове,
па си го вържа Янино ключе,
па го вържа, де Яна го чува,
па е ошла на хладна механа,
па си Павле от механа вика:
- Стани, Павле, от хладни механи,
стани, Павле, да би да не станеш,
та да видиш, Павле мил стопанин,
каква ти се щета учинило,
учинила твоя сестра Яна -
убоде си твое мъжко дете!
Тогай Павле от механа дойде,
па на любне потийо говори:
- Кажи, мар, и Бог да те убие,
кой убоде мое мъжко дете?!
Я любне му потийо говори:
- Гледай, Павле, редом по скутове,
гледай, Павле, редом по ножове,
чии скути кърви напръскани,
чии ножи кърви увъртени -
он е убола твое мъжко дете!
Гледа Павле редом по скутове,
гледа Павле редом по ножове -
Яни скути кърви напръскани,
Яни ножи кърви увъртени...
Яне плаче и се Богу моли:
- Не съм, брате, я учинила,
ако съм си язе учинила,
отведи ме на Пирин планина,
съсечи ме черек по черека;
дека падне моя руса глава -
там че никне тая гъста гора,
дека паднат мои черни очи -
там ще изврат два бистри кладенеца,
дека паднат тънки ми вежди -
че се створат до две пиявици,
дека паднат мои бели ръце -
че никнат два бора високи,
дека падне моя равна снага -
че се изгради църква Света Яна,
оти си е, батко, направина!...
От жалби я батко не послуша,
отведе я на Пирин планина,
съсече я черек по черека.
Дека падна нейна руса коса -
изникнала тая гъста гора,
дека паднаха нейни църни очи -
там извряа два бистри кладенци,
у кладенци до две пиявици;
де падная нойни бели ръце -
там никнаха два бора високи;
дека падна нейна равна снага -
там се сграде черка Света Яна!...
Бог да бие Янина снаха,
паднала, се болна разболела,
заболела и рани облела,
обиколи села и градове,
нигде не мож лекове наиде.
Прочула се църква Света Яна,
нея й се на сън приказало
да си иде църква Света Яна,
тамо има два бистри кладенци,
да умие тия люти рани,
тогай че й рани оздравеят...
Вече беше она приблизила,
от жалби се врати затвория,
та не може она да си влезе,
па се она назаде повърна,
повърна се, и па си заплака,
па си крена дома да си иде;
дори дома да си доде,
по пъто е Богу душа дала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012