* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна между девет бракя,
много Яна бракя обичали,
обичали бракя, милували,
от милост я на пазаря водили,
чудели се що Яни да купят;
шо видели, все Яни купили -
купили шарено ноженце,
на ноженце три ситна синджира,
на синджира петдесе бележки,
на бележки шейсет прапорци,
на прапорци ясно огледало,
що се моми заман оглеждая...
Па пойдоха, дома си идат,
па пущия нийни врани коне,
Янин коню братов кон превара,
по-малко се Яна уплашила,
повече се Яна засрамила.
Па отидоха дома на дворове,
проговори Павел добър юнак:
- Леле, Яно, леле, мила сестро,
я уведи наши врани коне,
уведи ги у хладни яхъри,
я че идем у хладна механа.
Послушала Яна, нийна сестра,
па отведе нийни врани коне,
па ги веза у хладни яхъри.
Па си ойде Яна, нийна сестра,
изкачи се на високи чардак,
па легна малце да си преспи.
Бог да бие кучка Павлевица,
изкачи се на високи чардак,
та си взема шарено ноженце,
па увлезна у хладни яхъри,
па убоде Павловата коня,
па Павела от механа вика:
- Вдиг се, вдиг се, Павеле юначе,
вдиг се, вдиг се, да би се недигнал,
що ти се щета учинила,
учинила сестра ти Янинка -
убоде ти твоя врана коня!
Я Павел й потийо говори:
- Назад, назад, кучко Павлевице,
и да го е Яна учинила,
буди да сме Яна утъкмили,
коня да сме зету харизали!...
Па се върна кучка Павлевица,
та се чуди що щета да прави;
па увлезна в хладни земници
та изпущи девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия.
Па си отиде в хладна механа
та Павел от механа вика:
- Вдиг се, вдиг се, Павеле юначе,
вдиг се, вдиг се, да би се недигнал,
що ти се щета учинила,
учинила сестра ти Янинка -
изпусна ти девет бъчви с вино
девет вино, десета ракия!...
Проговори Павел добър юнак:
- Назад, назад, кучко Павлевице,
това не е Яна учинила;
и да го е Яна учинила,
буди да сме Яна утъкмили,
утъкмили Яна, оженили -
вино да сме на сватба изпили,
я ракия, море, на съгледи!
Па си ойде кучка Павлевица,
па си ойде дома на дворове,
убоде си свое мъжко дете.
па си ойде у хладна механа,
та Павела от механа вика:
- Вдиг се, вдиг се, Павеле юначе,
вдиг се, вдиг се, да би се недигнал,
що ти се щета учинила,
учинила сестра ти Янинка -
убоде ти твое мъжко дете!
Па си стана Павел добър юнак,
па си ойде дома на дворове,
изкачи се на високи чардак -
Яна спи на високи чардак...
Па на нея потийо говори:
- Таком Бога, Яно, Янушице,
Янушице, Яно, мила сестро,
що ми се е щета учинила -
дали сестро, ти това учини,
та убоде това мъжко дете?!
Я Яна му потийо говори:
- Леле, братко, Павеле юначе,
това не е сестра учинила;
ако да е сестра учинила,
изведи ме на среде селото,
отсечи ми моя руса глава,
разсечи ме на четири дела.
Дека падне моя руса глава -
там ще никне той гъста кория,
кой ка мине на сенкя да седи.
Дето паднат мои бели ръце -
там да никнат два бора високи,
кой ка мине, на сенкя да седи.
Дето падне мое клето сърце -
тамо че се сама църква сгради,
болен влезне, я здрав че излезне.
Дето паднат мои църни очи -
там че изврат два студни кладенца,
кой ка мине, вода да си пие!...
Послуша я Павел добър юнак,
изведе я насреде селото,
разсече я на четири дяла.
Дето падна нойна руса глава -
там никнала той гъста кория,
кой ка мине, на сенкя да седи.
Де падная нойни бели ръце,
там никная два бора високи,
кой ка мине, на сянка да седи.
Дето падна нойно клето сърце,
тамо си се сама църква сгради,
там се сгради църка Мариица,
болен влезне, я здрав си излезне.
Дето падная нойни църни очи,
там изврея два студни кладенца.
Бог я убил кучка Павлевица,
она се е болна поболяла,
та лежала девет годин време,
па не можла лекове да найде.
Кога ойде църква Мариица
сама се е църква затворила,
па на нея потийо говори:
- Назад, назад, кучко Павлевице,
лежала си девет години време,
да си лежиш още девет годин,
па не можеш лекове да найдеш!
Ка я прокле църква Мариица
ка я прокле, се я така стигна -
лежала още девет годин време,
па не можла лекове да найде!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012