* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна между девет бракя,
къде ходят все и Яна водят;
отидоха на нови пазари,
отидоха, Яна отведоха,
що видоха, все й го купуват -
нож видяха и нож й купиха,
и на ножа три страка вериги,
на вериги петдесе бележки,
на бележки шеесе прапорци.
Дойдоха си от нови пазари,
на Яна е дремка одремало,
па легна в меки дюшеци,
оставила ножа под главата...
Проклета била кучка Павлевица,
чудила се що щета да прави;
увлезнала у ледни земници,
спущала е девет бъчви с вино
и десета лютица ракия.
Па е ошла у хладна механа,
на Павлете дума и продума:
- Вдиг се, Павле, ега се не вдигнеш,
тая Яна, тая ваша сестра,
или викам, море, женете я!
Каква ви е щета направена -
спущала девет бъчви вино
и десета лютица ракия!
Па ю Павел дума продумало:
- Назад, назад, кучко Павлевице,
нече сестра това да направи -
буди ние сестра оженили,
та вино сватове изпили!...
Па се чуди кучка Павловица,
що щета да прави.
Украднала Яниното ноже,
та убола крава яловица
и убола коня шарколия.
Па е ошла у хладна механа,
на Павлете дума и продума:
- Вдиг се, Павле, ега се не вдигнеш,
тая Яна, тая ваша сестра,
или викам, море, женете я!
Каква ви е щета направена -
убола ви крава яловица
и убола коня шарколия!
Па ю Павел дума продумало:
- Назад, назад, кучко Павлевице,
нече сестра това да направи...
Ойде си кучка Павловица,
па се чуди що щета да направи -
убола си нейно мъжко чедо!
Па е ошла у хладна механа,
на Павлете дума и продума:
- Вдиг се, Павле, ега се не вдигнеш,
тая Яна, тая ваша сестра,
или викам, море, женете я!
Каква ви е щета направена -
убодено твое мъжко дете!
Рипна Павел на юнашки нозе:
- Се прощавам, дете не прощавам!
Ка си ойде дома на дворове,
па на Яна потийом говори:
- Леле Яно, леле мила сестро,
кой убоде мое мъжко дете?!
Яна му се жално-милно кълне:
- Не съм, братко, ко' ми живи вие!
Дума продума кучка Павлевица:
- Да гледаме чий ножа е кървав!
Ка вземая Яниното ноже -
ножето е у кръв останало...
Па му Яна дума продума
- Е, братко, Павле юначе,
отведи ме на Стара планина,
разсечи ме на четри делове.
Отведе я на Стара планина
разсече я на четири делове;
де паднала на Яни равна снага -
сградила се църква Мариица;
де паднали Янини църни очи -
там изврели два бистри кладенеца;
де паднали Янини бели ръце -
там никнали два бора зелени;
де паднали Янините нозе -
там никнали два тънки тополи...
Минало се време не много,
поболе се кучка Павлевица,
та лежала девет години време;
къде иде, нигде лек се не намира,
из очи й мухи пролетели,
из кости й трева поникнало.
На Павела дума продума
- Е, Павле, Павле юначе,
къде ходи, нигде лек се не намери,
отведи ме на Стара планина -
чула се е църква Мариица...
Отведе я Павел добър юнак.
Ка ойдоха при църква Мариица,
църквата се затворила,
гячетата онемели,
поповете ослепели.
Павел й дума продума:
- Таком Бога, кучко Павлевице,
казуй си сега грехове,
що си от дете греховна!
Она му дума продума:
- Язе съм много греховна!
Що ти се щета направи -
всичко съм я направила
с това ноже Янино!...
Като грехове казала,
църквата се отворила
гячетата продумали,
поповете прогледнали,
она се от душа раздели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012