* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

- Стани, стани, Павле добър юнак,
каква ти е сестра щета учинила,
учинила, девет бъчви вино разсипала!
- Дома, дома, кучко Павлевице!
И си отишла кучка Павлевица,
и шетала по тей равни двори;
и се чуди кучка Павлевица,
и се чуди що щета да стори.
Убоде си конче пеливанче!...
Шета, шета кучка Павлевица,
шета, шета до хладна механа:
- Стани, стани, Павле добър юнак,
каква ти е сестра щета учинила -
убоде ти конче пеливанче!
- Дома, дома, кучко Павлевице!
И си отишла кучка Павлевица,
и шетала по тей равни двори;
и се чуди кучка Павлевица,
и се чуди що щета да стори.
Убоде си дете у клето сърце!...
Шета, шета кучка Павлевица,
шета, шета до хладна механа:
- Стани, стани, Павле добър юнак,
каква ти е сестра щета учинила -
убоде ти мъжко дете у сърце!
Па се вдигна Павел добър юнак:
- Леле, сестро, леле, Катерино,
защо си ми толку щета направила?!...
И си я отведе у гора зелена,
и й извади двете очи,
и я убоде у клето сърце.
Като й изпаднаха очите -
два бора се издигнаха;
като я убоде у клето сърце -
църква се е издигнала!...
Тогай си е Катерина снаха проклела:
- Леле, како, леле, мила како,
ега да даде Господ девет годин,
девет годин болна да лежиш,
па да дойдеш на тая църква;
кога дойдеш, у фута кости да ти донесат,
на ръце глава да ти донесат -
защо ме тизе мене наклевети,
та си млада погинах?!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012