* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Отиде Иван на пазар,
на пазар с пазаргатите.
Чуди се Иван, мая се,
какъв армаган да купи
на сестра си Марийка.
Чуди се Иван, купи й,
купи й златни станове,
да тъче Марийка и да пее,
чуди се Иван, купи й.
Буля й, некаилната,
тя каил не е станала.
Станка се чудо чудеше,
какъв зарар да направи.
Станала рано в понеделник,
увлязла е в мази студени,
пуснала вино и ракия,
потекли реки винени,
винени и ракиени.
Станка на Иван думаше:
- Иванчо, я бре, Иванчо,
оттук сестра си да махнеш,
тя не ти е, а бре, за добро,
най за големи зарари.
Влязла е в мази студени,
пуснала вино и ракия,
потекли реки винени,
винени и ракиени.
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, мари, Станке ле,
на нея й бащино,
на нея, както на мене.
Станка се чудо чудеше,
какви зарари да прави.
Увлязла в тъмни яхъри,
уморила конче хранено.
Станка на Иван думаше:
- Иване, а бре, Иване,
от тук сестра си да махнеш,
тя не ти е за добро,
тя най ти е, а бре, за зарар,
най за големи зарари.
Увлязла й у в тъмни яхъри,
уморила конче хранено.
- Нека го умаря, Станке ле,
на нея й е бащино,
на нея, както на мене.
Станка се чудо чудеше,
какви зарари да прави.
Увлязла й в тъмни зимници,
уморила руси биволи.
Станка на Иван думаше:
- Иване, а бре, Иване,
от тук сестра си да махнеш,
тя не ти е, а бре, за добро,
тя най ти е, а бре, за зарар,
най за големи зарари.
Иван на Станка думаше:
- Нека ги умори, Станке ле,
на нея й е бащино,
на нея, както на мене.
Станка се чудо чудеше,
какви зарари да прави.
Увлязла й в мала градинка,
триста е пчели бутнала,
потекли реки медени.
Станка на Иван думаше:
- Иване, а бре, Иване,
от тук сестра си да махнеш,
тя не ти е, а бре, за добро,
тя най ти е, а бре, за зарар,
най за големи зарари.
Иван на Станка думаше:
- Нека ги бута, Станке ле,
на нея й е бащино,
на нея, както на мене.
Станка се чудо чудеше,
какви зарари да прави.
Станала рано в неделя,
че се хубаво премени,
че се хубаво натъкми,
че си детето окъпа,
окъпа, още накърми
и си детето умори,
и си на черква отиде.
Като си от тях тръгваше,
зълва й двори метеше.
Станка Марийка думаше:
- Да ми наглеждаш детето.
И на черкова отиде.
Като в черквата влезе,
черквата се затвори,
кандилата изгаснали,
поповете онемели.
И Станка се назад върнала.
Като от черкова излезе,
поповете запели,
кандилата пламнали.
Като си у тях отиде,
зълва си Марийка питаше:
- Плакало ли ми е детето?
- Не съм си в къщи влизала,
не ти е плакало детето.
Станка на Ивана думаше:
- Нали ти рекох, Иване,
тя не ти е, а бре, за добро,
най за големи зарари.
Всичкото беше бащино,
пък детето - нашето,
а тя и него умори.
Марийка дума Ивану:
- Да казвам, да се разправям,
не мога ви се разправи,
ще идеш, братко, в гора зелена,
ще набереш, братко, три коли дърва,
ще опалиш фурни горещи,
у фурните ще ни изгориш.
Додето Станка гореше -
черен се катран лееше;
додето Марийка гореше -
Марийка турски седеше,
със златни ябълки играеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012