* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна между девет брата,
много са я бракя обичали,
обичали бракя, купували,
от милост я на пазар водили,
от що вишли се ю купили;
ноже вишли, ноже ю купили,
на ножето - пет страка вериги,
на верига - севде огледало,
що се моми, заман, оглеждая.
Не свиде се най-малата снаха,
най-малата, кучка Павелова,
де я бракя толку обичая,
обичая бракя и купуя,
па се чуди що зло да стори,
па увлезна у хладни дзевници,
та изпущи девет бъчви вино,
девет с вино, десета с ракия.
Шекьом - лекьом до хладна механа,
па Павлете от механа вика:
- Вдиг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти сестра щета направила -
изпущила девет бъчви с вино,
девет с вино, десета с ракия.
Я Павел ю потийом говори:
- Назад, назад, кучко Павелова,
това не е сестра направила,
това си го тизе направила
и да го е сестра направила,
тая щета по нея че иде.
Да би да сме сестра заженили,
че изпием девет бъчви с вино,
девет с вино, десета с ракия.
Ядоса се кучка Павелова,
па се върна дома на дворове,
па увлезна у хладни яхъри,
па прободе Павла врану коню,
шекьом - лекьом до хладна механа,
па Павлете от механа вика:
- Вдиг се, Павле, от хладна механа,
вдиг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти сестра щета учинила -
пробола ти твоя врану коню.
Я Павел потийом говори:
- Назад, назад, кучко Павелова,
това не е сестра направила,
това си го тизе направила
и да го е сестра направила,
тая щета по нея че иде,
да би сме сестра заженили,
коня да сме на зет харизали.
Разлюти се кучка Павелова,
разлюти се, Бог да я убие,
ка се върна дома на дворове,
та украдна Янино ноженце,
та прободе нейно мъжко дете,
па си ойде на хладна механа,
та Павлете от механа вика:
- Вдиг се, Павле, от хладна механа,
вдиг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти сестра щета направила -
пробола ти твое мъжко дете!
Тогай стана Павел, добър юнак,
па си ойде дома на дворове,
па на сестра Павел проговаря:
- Леле, сестро Яно Янушице,
все прощавам, сестро, все прощавам,
все прощавам, това не прощавам.
Изведе я на връх, на планина,
отсече ю нейна руса глава.
Де паднала Янината глава,
тамо са се църкви съградили,
де паднаха Янините очи,
там изврея два бистри кладенца.
Ка се върна Павел добър юнак,
ка се върна дома на дворове,
болна легна кучка Павелова,
болна легна, глава не подига.
Тогай рече Павел добър юнак:
- Че те карам у гора на църква,
да се измиеш с вода лековита,
у църквата два бистри кладенеца.
Ка ойдоха на връх планина -
цървките са били отворени,
сред църквите сестра Янушица,
на ръце ю нино мъжко дете.
Ка видеха кучка Павелова,
църквите се сами затворили.
Повърна я Павел добър юнак,
повърна я дома на дворове,
на дворове у пусто легло,
та лежала още девет годин
и тогай се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012