* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Остана Радка сираче
със батя си Стоян,
че се бати й оженил.
Нали й бе буля й проклета,
проклета буля, некаилна -
защо Радка да е по-хубава от нея?!
За Радка дошли сгледници,
сгледници, та годежници,
дошло и младо търговче.
Бате й Радка даваше,
буля й я не даваше:
- Стояне, холън, Стояне,
нека да стои калина в къщи,
в къщи за красота,
в селото за почит.
Дошло й и черно циганче;
Буля й некаилната,
тя си калина даваше,
бате й я не даваше:
- Стояне, холън, Стояне,
я хяйде калина да дадем,
калина не ни е за добро!
Калина ни е най за зло!
Стоян си рано рани,
черни угари да оре.
А тя си влезна в малка градинка,
бутнала е кошери,
тръгнала е река медена.
Стоян си се вечерта връщаше,
тя го на порти посрещна
и на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
аз нали ти казвах
да дадем, либе, калина,
калина не ни е за добро!
Привлязла е в мала градинка,
бутнала е пчели, кошери,
текнала е река медена.
Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
нека да ги бута, мари,
те й са бащини.
Стоян у гората ще иде,
дърва Стоян да набере.
Рано й Тодорка станала
и си в яхъри повлязла,
на биволи глави отряза,
кървава е река текнала.
Тя си Стоян срещнала
и на Стояна думала:
- Стояне, либе Стояне,
аз нали ти казувах -
не ни е калина за добро,
най ни е калина за зло,
че е влязла в тъмни яхъри,
на биволи глави отряза,
кървава е река тръгнала!
Стоян Тодорка думаше:
- Нека, мари, да ги реже,
те й са бащини!
Стоян на лов ще отиде,
Тодорка в маза е влязла,
пуснала е бъчви винени,
тръгнала е река винена.
Бърза Стоян да посрещне,
да му се, холан, оплаче,
какво е чудо станало:
- Стояне, либе Стояне,
и аз нали ти казвах -
не ни е калина за добро,
на нас ни е калина все за зло,
че е у тъмни мази влязла,
руйно е вино пуснала,
винена е река тръгнала!
Стоян Тодорка думаше:
- Нека, мари, да ги пуска,
те й са бащини.
Чуди се Тодорка, какво да стори,
да стори и да направи,
как калина да махне...
Станала е рано в неделя,
че се е умила, оплела,
на мъжко дете глава отряза,
че го в люлка постави
и се хубаво премени,
че на черква ще отиде.
Като си на двори излезе,
калина й двори метеше:
- Калино, зълво калино,
аз ще на черква ида,
детето да наслушваш,
детето ми Иванчо.
Калина си двори помела
и си е дете наслушвала,
детето не заплаквало,
детето й Иванчо.
Че е черква, холън, пуснала,
буля й си от черква отива,
калина й на пътя метеше.
- Калино, зълво калино,
заплака ли ми Иванчо,
нагледва ли го да не плаче?
- Нито е, бульо, заплаквал,
нито съм горе ходила.
Буля й горе излиза
и се над Иванчо надвесва,
и се изясно провикна:
- Стояне, холан, Стояне,
аз нали ти казах -
не ни е калина за добро,
нас ни е калина за зло!
На мъжко ни дете глава отряза!
Като зачул Стоян таз дума,
таз дума черна, като зла чума,
Стоян си порти отвори.
Стоян си нищо не каза,
най си Тодорки глава отряза
и си Радки глава отряза,
запали три фурни големи,
хубаво ги отопли,
най-напред метна Тодорка,
подир Тодорка - пък Радка,
подир Радка - дете си Иванчо.
Дето Тодорка гореше -
чер се катран лееше;
дето сестра му гореше -
златен се манастир лееше;
дето Иванчо гореше -
Иванчо насред седеше,
със златна ябълка играеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012