* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два са брата живот живували,
сестра Некя много обичали,
от милости на пазар завели,
що видели - все Некя купили.
Купили сребърна ножница,
на ножница пет стръка вериги,
на веригите пет прапорци,
на прапорци ясно огледало,
да се Некя често огледа,
да си види нейно бело лице.
Върла я дремка удрема,
полегна Некя, та заспа.
Клета и проклета Некината снаха,
та е взела Некиното ножле,
та отишла у хладни кошари,
та убола два ярма волове,
и убола тая враня кона,
и отишла у хладни одаи,
та убола това мъжко дете
у тия шарени люлки.
А Павел си пие това руйно вино
у тия хладни механи,
а Павел не чуе, нехае.
Па кресна кучка,
кресна кучка Павльовица:
- Де си, Павле, да би се не вдигнал,
каква ти е щета направила,
направена - кона убодено,
два ярма волове и мъжко дете.
А Павла си на сестра думаше:
- Леле, сестро, леле, мила сестро,
ако бъде това направено,
че те изнесем на висока дела,
че те разсечем на четири дела.
А Нека си на брата думаше:
- Леле, брайно, леле, леле, брайно,
ако бъда това направила,
изнеси ме на високи дела,
разсечи ме на четири дела,
дека падне моя руса коса,
там да стане гора яворова.
Дека паднат мои църни очи,
там да изврат два студени кладенеца.
Дека паднат мои бели ръце,
там да никнат два бора у гора,
дека падне моя равна снага,
там да стане църква, манастире.
Какво е Некя казала,
така е всичко станало.
Кое е младо на сенкя,
у църква да седне;
кое е старо у църква да дойде,
кое е жадно вода да пие.
Минало се, що се минало,
поболи се Некината снаха,
къде я караха, по църкви, манастире,
нигде й лек не найдоха.
Па я покараха на Некините църкви,
отдалече църкви съгледаха,
съгледаха и се затвориха.
- Назад, назад, моя душманкиньо,
колко си години лежала,
още толко да лежиш,
па тогава да дойдеш,
леки да ти дам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012