* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Злочеста била Стоянка,
че без мама останала,
без мама, още без татко.
Расна Стоянка, порасна,
станала за оженване.
За нея идват сватове.
Дето я дава батю й,
булня й не я дава.
Защо ли, за какво ли?
Заман й беше либето,
дето я булня й дава,
там я батю й не дава.
Чуди се, мае булня й,
какво да стори, направи,
да си Стоянка набеди,
набеди, от къщи изхвърли.
Влязла в тъмни зимници,
заклала руси биволи
и си на Никола думаше:
- Никола, либе Никола,
не ти ли думах, Никола,
не ни е Стоянка за файда,
най за големи зарари.
Голям ми е зарар сторила -
влязла в тъмни зимници,
заклала руси биволи.
Никола дума Тодорке:
- Нека ги коли Стоянка,
както за нея майчини,
тъй за мене бащини.
Чуди се, мае Тодорка,
какво да стори направи,
дано я байно й намрази,
намрази, да я ожени.
Влязла в мази дълбоки,
източи вино червено
и върла бистра ракия.
Викнала, че заплакала:
- Не ти ли думах, Никола,
не ни е Стоянка за файда,
най за големи зарари.
Голям ни зарар сторила -
влязла в мази дълбоки,
източила вино червено
и върла бистра ракия.
Никола дума Тодорке:
- Нека го точи Стоянка,
както за нея майчино,
тъй за мене бащино.
Чуди се, мае Тодорка,
какво да стори, направи.
Рано ранила в неделя,
мъжка си рожба окъпа,
окъпала и приспала,
като я приспа и заклала.
И се хубаво премени,
че си на черква отиде.
Стоянка двора метеше,
тя на Стоянка думаше:
- Калино, мари, малино,
като Иванчо заплаче,
Иванчо да си залюлееш.
Като черква наближила,
поповете онемели
и се черква затворила.
Тодорка се назад върна
и на Стоянка думаше:
- Заплаквал ли е Иванчо?
Стоянка булни думаше:
- Не съм в къщи влизала,
ни съм Иванчо люляла.
Кога влязла в къщи,
какво да види Тодорка -
Иванчо в кърви потънал.
Скоро навънка излязла,
викнала, че заплакала:
- Никола, първо венчило,
не ти ли думах, Никола,
не ни е Стоянка за файда,
най за големи зарари,
биволи рече орташки,
руйно си вино източи
и него рече орташко.
Че какво ще, бре, Никола,
от хубава рожба момчешка,
с хубаво име Иванчо,
че го Стоянка заклала?!
Тогава се Стоянка обади
и на батя си думаше:
- Байно ле, бачо Никола,
да събереш кола меджия,
да носите тръни големи,
на два го купена трупайте,
скоро тръните палете,
мене в тръни хвърлете.
Като я в огън хвърлили,
където Стоянка гореше,
златен се монастир лееше,
в монастир одаички,
в одаички Стоянка.
И си Стоянка думаше:
- Байно ле, бачо Никола,
я хвърли сега и булня!
Като булня й хвърлили,
където Тодорка гореше,
черен се катран лееше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012