|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)
Два брата дялба делили,
два брата, дор два близнака
и тяхна сестра Богданка.
На Богданка са паднало
девет дюкяни със стока.
Всичките каиль станали,
най ми каиль не станали
Богданините две були.
По-голямата, Богданца,
тя хи са ядно наяди
и хи са жално нажали.
Влезнала в долна градинка,
бутнала триста кошера,
медова река текнала
и при Богдана отиде.
Тя на Богдана думаше:
- Богдане, любе Богдане,
Бог да убие, Богдане,
вашата сестра Богданка!
Тя не е на нас за файда,
ами е на нас за вреда.
Влезнала в равна градинка,
бутнала триста кошера,
медова река текнала.
Богдан Богданце думаше:
- Нека ги бутне, любе ле,
кошерите са бащини.
Тя хи са ядно наяди
и още жално нажали.
Право във къщи отиде,
мъжко си дете окъпа,
окъпа, та го накърми
и му главата отряза
и в люлката го турила
и на Богданка думаше:
- Аз ще на черква отида -
когат ми дете пореве,
ти да ми дете замириш.
детето не поревало,
Богданка не го мирила.
Богданца булка лошава,
тя на черквите отишла,
молила, що са молила
до сръста ясна пладнина.
Кога са назад повърна,
право при Богдан отиде
и на Богдана думаше:
- Нали ти казах, Богдане -
вашата сестра Богданка,
тя не е на нас за файда,
ами е на нас за вреда.
Мъжко ти дете заклала
и в люлката го турила.
Кошерте ку са бащини,
детето бащино ли е?
Като Богданка зачула,
тя си на батя думаше:
- Байне ле, бате Богдане,
ако съм това сторила,
наклайте дор два огъня,
че тури мене да горя,
послед и мене, буля ми.
Ако съм, бате, виновна,
на черен въглен да стана.
Ако съм, бате, правилна,
манастир, бате, да стана.
Батю Богданки послуша.
Накладе дор два огъня,
че тури Богдана да гори,
послед Богдана, буля хи.
Дето Богдана гореше,
там се манастир градеше.
Дето гореше буля хи,
черен е въглен станала.
Доситеево, Харманлийско; седенкарска - през зимата, на попрелка
(СбНУ 62/2009, № 1092 - "Наклеветена зълва").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|