* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Невяста дума Богдане:
- Богдане, кара Богдане,
оглави сестра Марийка,
че ми са веки додяло,
додяло и омръзнало
от момари изпратане,
изпратане, посрещане,
от бели пити мясане.
Богдан невяста думаше:
- Марийка още мънинка -
да си походи, поноси
по тяйнови си дворове.
Върла булка Богданица,
тя си Марийка не рачи.
Богдан на баир излиза,
тя при кошери отиде,
девет кошера тръгнала,
медова река текнала
низ тяхни равни дворове.
Богдан си дойде от баир,
тя на Богдана думаше:
- Любе Богдане, Богдане,
нали ти рекох, Богдане,
оглави сестра Марийка.
Голям е золум сторила -
девет пчелни коши тръгнала,
мядова река текнала
низ наште равни дворове.
Богдан са чудом чудеше,
пък на невяста продума,
продума и проговори:
- Марийка й още мънинка -
нек си походи, поноси
по тяйнови си дворове.
Чудом са чуди Богданца
какво да стори, направи,
Марийка да си премахне.
Тя стана рано в неделя,
мъжко си дете накърми,
накърми и го удуши
и го в люлчето турила,
турила и го покрила.
Станала, та са премени
и си на черква отиде.
Буля Марийки думаше:
- Зълво Марийке, Марийке,
аз си на черква отивам.
Ти да ми дете наслушваш,
детето да ми не плаче.
Марийка двори метеше,
детето си наслушваше -
детето не заплакало.
Върла булка Богданица,
тя се от черква върнала,
мъжко си дете разкрила
и си се виком провикна:
- Любе Богдане, Богдане,
я ела, любе, да видиш
твоята сестра Марийка
какво е чудо сторила -
мъжко ми дете удушила!
Кат чу Марийка тез думи,
викнала, та заплакала:
- Брайно Богдане, Богдане,
ку съм туй чудо сторила,
жива ме в огън изгори!
Накладе Богдан, накладе,
голям ми огън накладе
и двете бухна във огън,
двете ги бухна да горят -
Марийка, още Богданца.
Като Богданца гореше,
черни въглени ставаше.
Като Марийка гореше,
църква са манастир градеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012