* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Седнал ми Петър чорбаджи
да яде Петър, да пие,
с неговата булка Меличка
и с неговата сестра Марийка.
Меличка, булка хубава,
тя си каил не станала,
дето Марийка е при тях.
Често навънка излиза,
чудела и се маела,
какво зло да им направи,
Марийка от къщи да махне.
Отишла в тъмни обори,
заклала коне алени,
алени, та невпрягани.
Пуснала вино и ракия,
текнали реки винени,
винени и ракиени.
Петър Меличка думаше:
- Ако ги Марийка заклала,
на нея са, мари, бащини,
както на нея и на нази.
Станало света неделя,
Меличка, булка хубава,
мъжка си рожба окъпа,
окъпа и го закла,
и го в люлка сложила,
и на черква отишла.
Като до черква отишла,
вратите се затворили,
кандилата загаснали.
Бърже се назад върнала,
право при детето отишла
и се изясно провикна:
- Нали ти, Петре, заръчах
да махнеш Марийка от къщи,
мъжка ми рожба заклала!
А че се Петър ядоса,
накладе дор три огъня.
Първи огън - детето,
втори огън - Марийка,
трети огън - Меличка.
Кога гореше детето -
ален трендафил цъфтеше;
кога гореше Марийка -
златен манастир градеше;
кога гореше Меличка -
черни облаци делеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012