* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Мила й Маринка на два двора,
на два двора, на двама братя.
Двама я братя гледаха,
един си други думаха:
- Де гиди, наша Маринка,
добро я място искаха,
още по-добро ще дойдат.
Царя за нея ще прати,
ще прати, ще я дадеме.
Де я зачула буля й,
буля й, некаилната,
влягла е в дълбоки зимници,
заклала е руси биволи
и навънка излягла,
и се виком провикна:
- Де гиди, ваша Маринка,
голямо й чудо направила -
флягла й в зимници,
заклала й руси биволи!
Маринкини братя думаха:
- Нека си ги коли - те са й братови!
Буля й флягла в мази дълбоки,
източила й вино червено,
и си навънка излезе,
и се пак виком, провикна:
- Таз ваша сестра Маринка,
флягла й в мази дълбоки,
източила й вино червено.
Братята й пак са казали:
- Нека си точи вино,
виното й е братово!
Буля й саможивата, некаилната,
флягла й горе в стаите,
заклала си мъжката рожба
и навънка излягла,
и се виком провикна:
- Аман от вашта сестра!
Флягла й горе в стаите,
мъжка ни й рожба заклала!
Братя й отговарят:
- Нека си коли детето,
то й е братово,
а ний ще заколим тебе!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012