* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Марийка двори метеше
със метла, със босилкова.
Двама я братя гледаха,
Иван и Стоян двамата.
Иван на Стоян думаше:
- Стояне, братко по-малък,
да не женим Марийка,
да й направим килийка.
Де са зачули булини й,
две були като две зъйми,
една на друга си думаха:
- Ще сторим, какво ще правим,
от тук да махнат Марийка!
Булята, по-голямата,
мъжко си дете имаше.
Малката й думаше:
- Заколи си, како, рожбата,
рожбата, в люлка що лежи,
че ще на братята извикаме
да влязат в къщи, да видят,
какво е сторила сестра им -
мъжко ви е дете заклала!
Кога братята видяха
мъртво дете в люлката,
Иван на булка думаше:
- Друго ще дете имаме,
недей се, булка, кахъри,
но да погубим сестра си,
друга ще сестра нямаме.
И тогаз малката буля Стоянца
е вляла в хладни зимници,
бъчвите с вино е изпуснала,
и се е изясно провикнала:
- Иване, холам, Стояне,
елате, холам, да видите,
какво е сестра ви сторила -
бъчвите с вино е изпуснала!
Стоян на Иван думаше:
- Бе, бате, холам, Иване,
пролетта се е вече изпукнала,
лозята пак грозде ще родят
и пак ще вино налеем,
а да погубим сестра си,
нийде не ще я намерим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012