* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два су брата много живували,
сестру Нейкю много миловали,
од милост го на пазар отвели,
що видели, они све вой купили,
па видоше сребърни ножове,
и оди ньи су на Нейкю купили.
Братак Павле жену злу имаше,
не обикну кучка Павловица,
па украде Нейкини ножове
и убоде коньи под сайвана,
н опущи девет бъчве вино
и десет у със жълту ракию,
и убоде мужкото си дете.
Помеджу си брайкя се питую:
- Кой ли това ни напрайи,
кой убоде това мужко дете,
кой ли пущи девет бъчве вино
и десету със жълту ракию,
кой убоде коньи под сайвана?...
Заредише редом по ножове
и чийи су ножове кървави,
тия йе това чудо направил.
Ка найдоше Нейкини ножове,
ножове вой до коре кървави,
та си брайкя налетеше Нейкю:
- Ти си, Нейке, това напраила!
Нейка е на бракя продумала:
- Ако съм я това напраила,
водете ме на Шару планину,
сечете ме на парче по парче,
върлете ме по равното поле!
Брайкя много не мислили,
и това су с нею напраили.
Куде падле Нейкините ноге -
израсле су две тънке тополе;
куде падле Нейкините очи -
изврели су два бистра кладенца;
куде падла Нейкината снага -
там израсла църква самотворна.
Разболе се кучка Павловица,
па отишла у ту белу църкву,
а църква е сама продумала:
- Назад, назад, кучко Павловице,
из очи ти цървье прокапали,
из уши ти муйе пролетиле,
из сърце ти трева поникнула!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012