* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Марко за пазар товари
две коли бяла белия,
третата жълто просо.
Изпратила го сестра му,
сестра му, мома Еленка.
Марко Еленка думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
кажи ми сестро, кажи
що да ти купя от пазар,
от пазар, сестро, армаган.
Еленка Марко думаше:
- Всичко ми, байчо, купихте,
саде не сте ми купили
отрова, да се отровя.
Марко й нищо не рече.
Отиде Марко на пазар,
продаде бяла белия,
продаде жълтото просо.
Чуди се Марко, мае се
какво Еленке да купи
нищо му се не нрави,
само два ножа в кания.
Па си ги дома занесе.
Еленка в стана тъчеше,
той ги на стана закачи
и си на дюкян отиде.
Еленкината снашица,
от яд не може да гледа,
та е взела два ножа,
излязла в нови яхъри,
пробола девет кобили
и девет крави ялови,
па си на дюкян отиде
и си на Марко думаше:
- Либе ле Марко, Марко,
ти ядеш, либе, и пиеш,
ала не знаеш, не знаеш,
какво е чудо у нази.
Сестра ти го е сторила
с нейните пусти два ножа,
пробола девет кобили
и девет крави ялови.
Марко Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я иди, либе, ти дома,
аз ще кравите пак купя,
ала сестра си не мога.
Тя си е дома отишла
и влязла в нови зимници,
пуснала девет бъчви,
девет бъчви с вино,
десета, люта ракия.
Пак си на дюкян отиде
и си на Марко думаше:
- Либе ле Марко, Марко,
ти ядеш, либе, и пиеш
ала не знаеш, не знаеш,
какво е чудо у нази,
сестра ти го е сторила
с нейните пусти два ножа.
Пуснала девет бъчви,
девет бъчви с вино
десета с люта ракия.
Марко Петкана думаше:
- Я иди, либе, ти дома,
аз ще виното пак налея,
ала сестра си не мога.
Тя си е дома отишла,
ала й яда не минава,
па влязла в нови одаи
и се над люлка надвесла,
мъжко си дете заклала.
И пак на дюкян отиде,
и си на Марко думаше:
- Я ела, либе, да видиш,
какво е чудо станало,
твойта сестра Еленка
мъжко ни дете заклала
с нейните пусти два ножа.
Марко й нищо не рече,
право си дома отиде.
Еленка в стан тъчеше,
той й нищо не рече,
бръкна в десни джобове,
извади остро ноженце,
та й главата отряза.
Клета й глава скачаше,
трапен език думаше:
- Байо ле, байчо Марко ле,
какво ти, байчо, направих,
та ми главата отряза?!
Обърна Марко остро ноженце,
та се в сърцето прободе
и на Еленка думаше:
- Сестро Еленке, Еленке,
я лежи, сестро, да лежим,
да се находи снаха ти,
по наште равни дворове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012