* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два брата дялба делиха
и тяхната сестра Марийка.
Всичко по равно делиха,
за нищо не се скараха,
ниви на гюлюм делиха,
ливади с тънки синджири,
лозя ред по ред четоха,
парите с шиник мериха,
жълтици с кантар теглиха,
за нищо не са скараха.
До три си къщи имаха,
къщата, бе, кермидена,
тя се на Иван паднала,
къщата, бе, сламена,
тя се на Пеня паднала.
На Марийка се й паднала
бащина златна одаичка
със алтънени диреци,
със копринени дюшеци.
Имали коне хранени,
ако конете разделят,
конете ръжат един за друг,
имали сиви соколи,
ако соколи разделят,
соколи пищят един за друг.
Всичко по равно делили,
за нищо не се скарали.
Качили коне хранени,
вземали сиви соколи,
отишли в росно ливаде,
забили коне хранени,
пуснали сиви соколи
и са на сянка легнали.
Марийкините булини,
те каил не са станали,
из двори ходят, чудят се,
какво да сторят, да правят,
Марийка да си набедят,
братята да я убият,
за тях за двете да остане
бащина златна одаичка
със алтънени диреци,
със копринени дюшеци.
Влезли са в мала градинка,
триста са пчели гътнали
и двеста зянлък сторили,
викнали, та заплакали:
- Де да сте, Пеньо и Иване,
де да сте, сега да дойдете,
да видите чудо голямо!
Вашата сестра Марийка
двеста ми й пчели гътнала
и триста зянлък сторила!
Като братята зачули,
качили коне хранени,
право си у тях отишли.
Иван на Пеня думаше:
- Пеньо ле, братко по-малък,
хайде да я заколиме!
Пеньо на Ивана продума:
- Как ще я да заколиме!
Пчелите веднъж кат роят,
пак петстотин ще станат,
една си сестра имаме,
и нея като заколим,
друга си сестра нямаме.
Качили коне хранени,
пак са в ливади отишле.
Марийкините булини,
нали са върли душманки,
чудят се, мари, маят се,
какво да сторят, да правят.
Влезли са в мази дълбоки,
двеста са крави заклали
и триста мъжки теленца.
Викнали и заплакали:
- Де да сте, Пеньо и Иване,
де да сте, сега да дойдете!
Вашата сестра Марийка
како ми й чудо сторила!
Като братята зачули,
право си у тях отишли,
един си други думали:
- Марийка да си заколим!
Иван на Пеня пак дума:
- Хай да я, братко, заколим!
Пеньо на Иван продума:
- Как да я, братко, заколим?
Кравите ще се отелят,
по веднъж, братко, и по дваж,
пак петстотин ще станат.
Марийка кат си заколим,
друга си сестра нямаме.
Качили коне хранени,
в росно ливаде отишли.
Марийкините булини,
нали са върли душманки,
чудят се, мари, маят се,
какво да сторят, направят,
Марийка да си набедят,
братята й да я намразят,
да дойдат, да я заколят.
Мислили и намислили -
едничка рожба имали,
на двама братя миличко,
на две етърви едничко,
решили да го заколят,
решили и го сторили,
сторили и го заклали.
И се хубаво облекли,
едната грабна котлите,
за вода студена да иде,
другата в черкови ще иде.
Като на кладенец отиде,
кладенец вода нямаше,
като в черкови отиде,
вратата се й затворила,
поповете са онемели,
питропи са оглушели.
И са се назад върнали.
Като у двори увлегли,
викнали и заплакали:
- Де да сте, Пеньо, Иване,
де да сте, сега елате!
Едничка рожба имаме,
вашата сестра Марийка
него го й зянлък сторила!
Кат се братята върнали,
решили да я заколят.
Марийка им се помоли:
- Ой ви ва, братя, дур двама,
дур двама братя, батюви,
ако съм, братя, виновна,
айде на нива ще идем,
нивата у поляната,
там има дърво изсъхнало,
дървото беше орехово.
Станало й девет години
кък е дървото изсъхнало,
сега тук, братя, кат идем,
ако съм ази виновна,
дървото нека да й изсъхнало,
ако пък не съм виновна,
зелен си листец да има
и дребен завръз завързал.
Кат на нивата отидоха,
дървото листа пуснало
и дребен завръз хвърлило.
Решили да я заколят,
Марийка зина, продума:
- Хой ми ви вази, два брата,
айде в дерето ще слезем,
имаме чешма шарена,
станало й девет години,
откак е чешма без вода,
със девет братя чешнари.
Като на чешма идеме,
ако чешнари не текат,
ако корита не се пълнят,
там ми главата отрежи!
Кат на чешмата отидоха,
чешнари вода течеше
и коритата напълнени.
Марийка пак им продума:
- Хой ми ви вази, два брата,
ако съм, братя, виновна,
хайде у дома да идем,
на двор ми глава отрежете.
Дето ми кръвта изтече,
ако съм, братя, виновна,
голяма ковачница да стане,
черни ковачи да чукат.
А ако не съм виновна,
голям манастир да стане,
славейче в него да пее.
Пък мойте двете булини,
и двете болни да легнат,
от нийде мидер да нямат,
на моя манастир да дойдат,
две стъпала да станат,
пък вие два светилника,
на вази свещи да палят.
Както ги Марийка проклела,
такваз ги й клетва стигнало.
Голям се манастир издигна,
пък нейните двете булини,
и двете болни легнали,
девет години лежали,
от нийде мидер нямали.
Най-подир те са казали:
- Ой ви ва, Пеньо, Иване,
айде в манастир да идем
и оттам мидер да търсим!
Кат на вратата стигнали,
братята два светилника станали,
пък двете булини - две външни стъпала.
Славейче из манастир пееше:
- Леля ми не е виновна,
виновна й мама и стринка,
мама ми ръце държеше,
стринка ми глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012