* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Петко Петкани думаше:
- Сестро, мила Петкано!
Я си поседи, сестро ле,
още и тая година -
да ожнеме и преожнеме,
да возиме и превозиме,
да вършеме и превършеме,
па да натовариме, сестро ле,
пет коли бела пченица,
и още пет църна ръшчица,
та на пазар че идеме,
да ти премена накупа,
премена - свилни дарове.
Петкана брата послуша,
седе Петкана, поседе,
жнали и прежнали,
возили и превозили,
връли и превърли.
Натовари Петко, натовари
пет кола бела пченица,
пет кола бела пченица
и пет още църна ръшчица;
па си на пазар кренали
премена ди й накупи,
премена тънки дарове.
На край пазар са ошли
и шарен ковчег са видели,
и него Петко прикупил,
и са се дома върнали.
Петкана влезнала в зевници
да си премена нарежда,
премена, тънки дарове.
Като я Доста видела,
она ми каил не станала -
от яд не може да ходи,
от кахъри не може да гледа.
Та си увлезнала у нови зевници,
изпущила до девет бъчви,
до девет бъчви сос вино
и десета с върла ракия.
Та на механа си ойде,
та па извика-изплака:
- Либе ле Петко, либе ле,
да дойдеш, Петко, да видиш,
Петканини любовници -
влезнали у нови зевници,
изпущили до девет бъчви,
до девет бъчви сос вино
и десета с върла ракия.
Петко от механа извика:
- Ти си иди, Достено, дома,
язе че си вино па купа,
сестрица, Достено, не мога.
Достена се дома повърна,
и се чуди и се мае,
що зло да й учини.
Па влезнала у нови яхъри,
заклала девет кобили
сос девет мъжки ждребета.
Та па на механа ошла,
та па извика-изплака.
- Либе ле Петко, либе ле!
Да дойдеш, Петко, да видиш -
Петканини проклетници
влезнали у нови яхъри,
заклали девет кобили
сос девет мъжки ждребета.
Петко из механа извика:
- Ти си иди, Достено, дома,
я че си кобили па купа,
а сестрица, Досте, не мога.
Па се Достена дома поврна
и от яд не може да ходи,
от кахъри не може да гледа.
Увлезнала у нови одаи,
заклала си мъжко детенце,
мъжко детенце у люлка,
люлката у кърви утънала.
Доста в механа ошла,
та па извика-заплака:
- Либе ле Петко, либе ле!
Еле ти, Петко, я думам -
от къщи Петкана да махнеш,
Петкана не е за арно,
Петкана е за зло големо!
Петканини проклетници
влезнали у нови одаи,
заклали ти мъжко дете,
мъжко дете у люлка,
люлката у кърви утънала.
Петко из механа излезна
и право си у дома ойде,
и на Петкана думаше:
- Сестро Петкано, Петканке!
Я вземи секира у ръка,
ч'идеме у гора зелена
две кола дърва да сечеме.
Петкана брата послуша,
вземала секира у ръка
и в гора зелена ошли,
две кола дърва насекли,
сред ги село стоварили,
на два ги огна наклали.
В едино он хвърли Доста,
у друг хвърли Петкана.
Дека е Достена горела -
кървава река потекла.
Дека е Петкана горела -
бел се манастир вдигаше,
манастир свети Никола.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012