* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Янините до два брата
много Яна обичаа;
къде ходят, се и Яна водат,
що видуват - на Яна купуват.
Отвели я на нови пазари,
видели са две рушки ножчета -
едното са на Яна купили.
Кога са се назад поврнали,
кога било доле под селото,
извикна се Яна с бело гърло:
- Леле, снахи, леле мили снахи,
мен' ме бракя много обичаа:
дека ходят - се ме и мен' водат,
що видуват - на мене купуват.
Ойдоха си на нови пазари,
видоха си две рушки ножчета -
едното си на мене купия."
Не свиде се кучка Павлевица,
Павлевица - по-старата снаха.
Кога било ноще на полунощ,
украла е на Яна ножчето,
па си ойде та на Павле вика:
- Стани, Павле, ега жив не станеш,
що ни се е чудо направило -
прободени девет врани кона!"
А Павле й вели ем говори:
- Ако, нека Яна да е жива."
Не свиде се кучка Павлевица,
па си ойде доле конушнико,
та истресе девет-леви пчели,
па си ойде, та на Павле вика:
- Стани, Павле, ега жив не станеш,
що ни се е чудо направило -
истросени девет леви пчели!"
А Павле й вели ем говори:
- Ако, нека Яна да е жива."
Па си ойде кучка Павлевица,
та изпущи девет бъчви вино,
и изпущи десетата ракия,
па си дойде та на Павле вика:
- Стани, Павле, ега жив не станеш,
што ни се е чудо направило,
направи го Яна - вашта сестра!"
А Павле й вели ем говори:
- Ако, нека Яна да е жива."
Не свиде се кучка Павлевица,
па си ойде на люлка шарена,
та прободе нейно мъжко дете,
па си ойде, та на Павле вика:
- Стани, Павле, ега жив не станеш,
що ни се е чудо направило -
прободено нашто мъжко дете."
Тогай си е Павле дожалело,
па си ойде, та на Яна вика:
- Стани, Яно, стани, мила сестро,
ке те вода у гора зелена,
ке те кола като рудо ягне,
ке т' ишкемба като мрена риба!"
Па поведе Яна, мила си сестpа,
одведе а у гора зелена.
Яна му се много милно моли:
- Леле, брату, леле мили брату,
ако сам го язека заклала,
дека падне моя рамна става
да изгори тове силен огин.
Ако не сам язека заклала,
дека падне моя равна става -
да се згради църква Янинчица;
дека паднат мои двете нозе -
да изникнат две тънки тополи;
дека паднат мои двете ръце -
там да никнат две бели лозници;
дека паднат мои двете очи -
там' да изврат два студна кладенца,
па да са си много лековити -
кой ка иде - се аман да найде.
Да би дал Бог кучка Павлевица
да си лежи до девет години,
од никаде аман да не найде!"
Пуста веро, люта клетво,
ка е рекла - се е така било:
заклал я е нейни брата Павле,
заклал я е като рудо ягне,
ишкембил я като мрена риба.
Дека падна Янината става -
там се згради църква Янинчица,
дек' паднаха Янините нозе -
там никнаа две тънки тополи,
дек' паднаха Янините ръце -
там никнаа две бели лозници,
дек' паднаха Янините очи -
там извреа два студени кладенца.
Кой ка иде - се си аман найде.
Разболе се кучка Павлевица,
лежала е до девет години.
Чула се е църква Яничница
оти си е много лековита,
поведе я нейно любне Павле,
одведе я у гора зелена.
Од далеко църква проговара:
- Назад, назад, кучко Павлевице,
за тебека тука аман нема,
туа си е църква Янинчица
щото си е од теб погубена!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012