* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Я бре, Павле, (2) я бре, бошанине,
два са братя верно милували,
два са брата верно живували,
могю ни си сестра милували,
къде ходят, и сестра си водат,
що видеха, и сестра си купят.
Отвели я на нови пазари,
що видоха на сестра купиха,
па станаа они, па кренаа,
ойдоха си они право дома,
седнаа си малко да починат.
Ка ги виде кучка Павлювица,
и на Павля вели и говори:
- Стига, Павле, верно живувахте,
стига, Павле, сестра милувахте,
стига, Павле, сестра купувахте!
Дремка ги е она нападнало,
па легнаа они да си преспат.
Бог я убил кучка Павлевица,
окраднала, бре, фружко ножче,
отишла е у хладни яхъре,
убола е девет врани конье,
яхъре се кърви завириа,
отишла е над Павлева глава:
- Стани, Павле, ега жив не станеш,
що учини ваша сестра Мара -
убола е девет врани коня!
Я Павле й вели, ем говори:
- Назад, назад, кучка Павлевице,
нека ми е сестра Мара жива,
ние кони други ке спечелим.
Върнала се кучка Павлевица,
отишла е в големи кошари,
убола е девет сиви юнци,
кошари се кърви завириа,
отишла е над Павлева глава:
- Стани, Павле, ега жив не станеш,
що учини ваша сестра Мара -
убола е девет сиви юнци,
кошари се кърви завириа!
Я Павле й вели, ем говори:
- Назад, назад, кучка Павлевице,
нека ни е сестра Мара жива,
ние юнци други ке спечелим.
Върнала се кучка Павлевица,
отишла е в длибоки земници,
отпушила девет бъчви вино,
отишла е над Павлева глава:
- Стани, Павле, ега жив не станеш,
що учини ваша сестра Мара -
отпушила девет бъчви вино!
Я Павле й вели, ем говори:
- Назад, назад, кучка Павлевице,
нека ни е сестра Мара жива,
ние бъчви други ке напоним.
Върнала се кучка Павлевица,
отишла е горе в одаите,
убола е нейно мъжко дете,
убола е у шарена люлка,
убола е у свилни пелени,
люлка се е кърви завирила,
отишла е над Павлева глава:
- Стани, Павле, ега жив не станеш,
що учини ваша сестра Мара -
убола е нашо мъжко дете!
Тогай си е Павле глава вдигнал,
па отишъл горе в одаите,
току нашел неговата сестра,
дека държи това мъжко дете,
дете държи и си съзи рони,
я Павле й вели, ем говори:
- Ой ле, сестро, ой ле, мила сестро,
ти ли убоде наше мъжко дете,
ти ли пущи девет бъчви вино,
ти ли убоде девет сиви юнци,
ти ли убоде девет врани конье?
Я сестра му вели, ем говори:
- Ой ле, Павле, ой ле, мили братко,
ако съм го, братко, я убола,
я убола твое мъжко дете,
изведи ме горе в планината,
дека, братко, жълта дуня няма,
дека, братко, псетата не лаят,
дека, братко, и петли не поят,
извърти ми, братко, двете очи -
ако съм си дете я убола,
дека, братко, очи ке ми паднат,
тамо, братко, чешма ке изврие;
ако не съм го, братко, я убола,
тамо, братко, огън ке изгори...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012