* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два се братя милно миловаят;
от що се братя миловаят,
отведнож се братя посвършили,
и отведнож си се ожениле,
си зедоха две млади невести.
Си имаха една мила сестра.
От ощо си сестра миловаят -
направиле шарена одая,
от милости сестра не си мъжат,
си я държат в шарена одая.
Тук' се чудят две млади невести -
како сестра да си отмилят
от нейзини до два мили брата?
Си имаха едно мъжко дете.
И обете си се сусборваха:
- Кога ке одат братя на ловене,
д' отключиме шарена одая,
да сегниме в нейзини джебове,
д' извадиме нейзини ножиня,
мъжко дете да го загубиме,
току да я сестра отмилиме,
отмилиме от нейзини братя.
Како що се кучки сусборваха,
така си го сборотта биттисаха.
Братя ошле в гори на ловене,
отключиле шарена одая,
украдоха фрушкине ножиня;
среде диван дете загубиха,
си во кърви ноже утопиле,
во джебове ножи го кладоха
и одая си я заключиха,
а тя още не разбудила...
Кога ми се зора обзорила,
ми дойдоха нейзините братя,
а две кучки на диван си пищят,
и зачуха нейзините братя.
- Ай ви вие, две млади невести,
що е ова, вие що чините,
що сте коси вие разтуриле -
али ни е сестра загинала?
- Ай ви вие, два брата рогьени,
Бог ви убил вашите кюдови,
Бог ви убил и вашата сестра,
защо си я милно миловахте!
Голем унер сестра ви направи!
Мили братя си се сащисале,
кога рекле две млади невести:
- Ви загуби ваше мъжко дете!
Тога сборват два братя рогьени:
- Не е кабил сестра да сторила,
наше дете да го загубила!
А тия кучки пак им велят:
- А е, гиди, два братя рогьени,
кога не е ваша мила сестра,
отворите шарена одая,
да видите ваша мила сестра!
Два братя ми на одая ошле,
со кротко си одая отворат,
и си влезват при сестра рогьена.
От еднож си сестра не разбутват,
со кротко си сестра разбудиле.
Сестра им се мошне уплашила:
- А е, гиди, бра братя рогьени,
що е пискот на диван високи?
- А е, гиди, наша мила сестро,
ал не знайш що си сработала?
При милостта, що си имахме -
наше дете си го загубила!
Тога ми се сестра уплашила,
тога ми се сестра закълнала:
- Ай ви вие, два братя рогьени,
що е овой сбор, що ми сборвите?
Кога си ни, сестро, на правина,
извади си твоите ножеви -
що ножеви с кърви утопени?
Тук и ние кье те загубиме!
Изведоха во среде дворове,
мила сестра на братя сборуват:
- Ай ви вие, два братя рогьени,
во дворови кръв да не чините,
току да ме, братя, отнесите,
отнесите во гора зелена,
на некоя рудна детелина;
тамо имат едно сухо дърво,
тамо имат една суха чешма.
Како им се сестра помолила,
така си два братя учиниле -
я отнесоха во гора зелена,
си найдоха трева детелина,
си найдоха чешма изсушена,
си найдоха дърво изсушено...
Тога велит нивна мила сестра:
- Ай ви вие, два братя рогьени,
ако съм ви дете загубила -
никога да не чешма не протечит,
сухо дърво пак сухо да бъдит,
детелина да ми се не родит!
Ако сум си на Божия правина -
сега чешма да би ми протекла,
сухо дърво да би излистило,
детелина манастир да бъдит!
Ощте речта не ми я рече -
сухо дърво на час излистило,
на час чешма вода ми протече,
детелина манастир се стори!
Тога велит нивна мила сестра:
- Ай, ей гиди, мои мили братя,
се, що болно ке ми се поболит,
се да дойдит, овде да оздравит!
А вашите две млади невести,
да би ми се болни поболиле,
да ми лежат за девет години,
да изкинат до девет постели,
нигде билка, братя, да не найдат,
тук да дойдат, на моя липсана,
ко кье дойдат на моя липсана -
да би им църква затворила,
за ним вода да би пресекнала;
назад со ним да се вратите,
и по-болни да ги отнесите,
во друмови да ги оставите,
нигде коски да не се найдат,
лудо дете со мене да бидит!...
Сега, братя, да ме загубите,
кръвта моя халал да ви бидит,
на любовта, що ме любехте!
Нихни братя си я загубиха.
Къде кръвта й се изтурила -
тука ми се църква отворила;
къде глава й паднала -
алтар ми се соградило;
къде сълзи обронила -
тамо вода се отворила,
се отворила лековита...
Мъжко дете при нея се найде,
мъжко дете ангел ми се стори,
ката дена литургия служит!
Що да ми се болно поболеше,
да пойдеше, здраве кье найдеше.
Кога братя назад се вратиха,
си найдоха две невести болни.
Ми лежале за девет години,
изкинале до девет постели,
от нигдека здраве не ми нашле.
Си дочуле църква Врачарница
на оная гора зелена -
що да пойдит, се здраве нахождат...
Тога велят две млади невести:
- Ай ви вие, два братя рогьени,
що сме чуле во гора зелена,
що имало църква Врачарница,
що имало вода лековита,
а во църква едно лудо дете,
ката дена литургия служит,
що да пойдит - тамо оздравуват!
Ал е кабил да ни отнесите?
Си станаха два братя рогьени,
си зедоха две млади невести,
отнесоха во гора зелена,
си найдоха църква Врачарница,
си найдоха вода лековита,
си найдоха дете, къде пеит.
Колко ми се мало приблизиха -
на час църква им затворила,
и водата им се пресекнала,
лудо дете им се замолчило...
И тога на братя им текна,
оти им е нивна мила сестра.
И два братя назад се вратиле.
Поминаха по стръмни друмови,
а друмови си ги оставиле:
- Айде вие, две млади невести,
как сторихте вие, да найдите,
как ни сестра загубихте,
како що ве сестра по молитва -
така клетва вам се хватит!
Чавки очи им копаха,
волци месо им ядоха -
още душа не даваха.
А два братя си явнаха,
назад си се в гора вратиха,
на сестра си се поклониха:
- Наша сестро, ти да ни прощаваш!
Мила сестра братя си простила
и им църква сестра отворила,
и вода се тога отворила,
и дете во църков разпеяло...
И нейзини два братя рогьени
се сториха църни калугери,
от църквата не се отделиха.
И денеска църква нишан стоит -
що слушало, све весело било!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012