* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Имал ми беше Иванчо
една ми мила сестрица,
име й било Маринка.
Буля й беше душманин,
тя на Иванча думаше:
- Хад' да оженим Маринка,
не ни й Маринка за добро!
Брат й Иванчо думаше:
- Нека ни стои Маринка,
че няма тънки дарове,
и ни й на къща прилика.
Буля й некаилница,
увлязла в нови кошари,
триста е овна заклала
и на Иванча думаше:
- Нали ти рекох, Иванчо,
хад' да оженим Маринка,
не ни е Маринка за добро,
най ни й Маринка за зарар.
Я иди в нови кошари -
триста е овна заклала.
Брат й Иванчо думаше:
- Нека ги коли Маринка,
с нея ги двама сбирахме,
пак двама да ги разпилейм.
Буля й некаилница,
дошло е света неделя,
тя си детето заклала,
пак го е в люлка турнала,
та на черква отважда
и на Маринка думаше:
- Да вземеш метла кичеста,
дворето да си пометеш,
боклука да си изхвърлиш,
и детето да ми наслушваш,
наслушваш да не заплаче!...
Маринка слуша буля си,
взела е метла кичеста,
та си дворето метеше,
Като си двори метеше,
от Бога звезда паднала
на Маринкина метлица.
Буля й иде от черкова
и на Маринка думаше:
- Мари, калино Маринке,
плака ли мойто детенце.
Маринка дума буля си:
- Не съм влязвала в къщи,
не съм го чула да плаче.
Буля й влезе в къщи,
викнала и заплакала:
- Олеле, Боже, горкана,
какво ми й зло направила
мойта калина Маринка.
И на Иванчо думаше:
- Нали ти рекох, Иванчо,
да оженим Маринка,
не ни е Маринка за добро,
най ни й Маринка за злото -
мъжко ни е дете заклала.
Иванчо се върло разсърди,
до два ми огъня накладе,
в един хвърли дрехите,
Маринкините дарове,
в другия хвърли Маринка.
Дето горяха дрехите -
дребен се маргар лееше;
дето Маринка гореше -
злат се манастир градеше.
Да види мало и голямо
как си Маринка загинва
от булин си голям душманлък.
Всекиго Господ да пази,
от туна беда душманска!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012