* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Клета му душа, проклета,
сираче който остане,
при буля си и при батя си,
на буля си да слугува,
на батя си да чиракува.
Расла Стоянка, порасла,
хубава мома станала.
Много я момци искали,
бате й все я не давал.
Най я бате й задържал
за Колю, за касапина,
за булина й любовник.
Буля й каил не става
и се чуди и мае,
какво зло да стори -
Стоянка да си набеди,
бате й да я намрази,
намрази, да я погуби.
Влязла в хладни мази,
заклала руси биволи,
и на дюкяна отишла
и на батя й думала:
- Я ела, либе, да видиш,
твойта сестра Стоянка,
какво е зло сторила -
заклала руси биволи!
- Нека да ги заколи -
както са на мене бащини,
тъй са и на нея бащини!
Буля й си у тях отиде,
заклала конче хранено,
златна му юзда сложила
и на дюкяна отишла,
и на батя и думала:
- Я ел, либе, да видиш,
твойта сестра Стоянка,
какво е зло сторила -
заклала конче хранено!
Бате й отговаря:
- Нека да го заколи -
както й на мене бащино,
тъй и на нея й бащино!
Буля й пак се чуди,
какво зло да направи.
Седнала рано в неделя,
мъжка си рожба окъпала,
окъпала и заклала
и на църква тръгнала.
Като на двора излязла,
Стоянка двора метяла,
буля й й поръчала -
детето да наглежда.
Като се от църква върнала,
Стоянка на двора метяла;
буля й при детето влязъла
викнала и заплакала,
и на дюкяна отишла:
- Тодоре, либе Тодоре,
твоята сестра Стоянка,
мъжка ти рожба заклала!
Биволи ако са ти бащини,
биволи, още кончето,
детето не ти е бащино!...
Тогаз се Тодор разсърди,
право си у тях отиде,
запалил буйни огньове -
в единия хвърлил Петранка,
в другия Стоянка.
Дето Петранка гореше -
черни се кърви лееха.
Дето Стоянка гореше -
бял се манастир лееше,
Стоянка из манастир ходеше
и си жално плачеше:
- Клета му душа, проклета,
сираче което остане,
при буля си и при батя си,
както ази останах!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012