* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Двама се брата делили,
Маринка дял не дадоха.
тя й се на дял паднало
бащино ножче сребърно (2)
със позлатена капия.
Буля й, некаилната,
влязнала в равна градина,
гътнала триста кошери,
потекла река медена,
буля й некаилната,
тя е навън излязъла
и се изясно провикна:
- Нали ви думах, Стояне,
Маринка от тук махнете,
тя й за големи зарари.
Стоян буля си думаше:
- Нека ги гътка Маринка,
те й са на дял паднаха,
пък ний не й ги дадохме.
Буля й, некаилната,
влязнала в тъмни зимници,
заклала руси биволи
потекла й река кървава.
Буля й навън излезе
и се изясно провикна:
- Нали ви думах, Стояне,
от тук Маринка махнете,
тя й за големи зарари.
Стоян буля си думаше:
- Нека ги коли Маринка,
те й са не дял паднаха,
пък ний не й ги дадохме.
Чуди се буля й, май се,
каква беля да й стори,
да стори и да направи.
Станала й рано в неделя,
че си детето удуши,
и го в люлката остави,
и на Маринка думаше:
- Мари, калино Марийо,
добре да гледаш детето.
Отишла буля й в черкова,
отишла и се върнала,
детето не се събужда.
Като се буля върнала
и в люлката погледнала,
детето в люлката умряло.
Тогаз навънка излезе
и се на Стоян провикна:
- Нали ви думах, Стояне,
Маринка от тук махнете,
тя й за големи зарари,
тя ми детето удуши!
Чуди се Стоян и мае,
какво си Стоян да стори,
да стори и да направи!
Та се на къща покачи,
дърва й камъши разхвърля,
два буйни огня накладе,
във едина хвърли Маринка,
в другия хвърли буля й.
Дето горяла Маринка,
нов се манастир направи,
дето горяла буля й,
черно е кърви потекло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012