* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Остана Маринка сираче,
без баща и без майка,
при брата си Никола
и при буля с Еленка.
Раснала и пораснала,
голям им хатър правеше.
Ако се с брат си скараше,
тя на буля си не кадзваше,
ако с буля си се скараше,
тя на батко си не казваше.
Толкоз им хатър гледаше,
да не им дирлика развали.
Станала за оженване.
От много я места искаха,
от село и от ябона.
Буля й на Никола дума:
- Далеч да я, Никола, оженим,
че ако я в село оставим,
тя не ще да е за добро,
живота ще ни развали!
Никола дума на Еленка:
- Нека я на село оженим,
да се с хората зародим.
Нямаме Еленке, роднини,
мъчно се живее без рода.
Но Еленка не се съглася.
Чуди се какво да направи,
че Никола сестра да намрази.
Че влязла в мази дълбоки,
източи вино и ракия,
и на Никола думаше:
- Не ти ли думах, Никола,
далеч Маринка да оженим,
не е Маринка за добро.
Я иди в маза да видиш -
източила е виното.
Никола дума на Еленка:
- Както е на мене бащино,
тъй е и на нея бащино,
няма какво да правим.
С туй буля й не остана.
Влязла е в сайвани,
девет е крави заклала,
девет теленца оставила.
Пак на Никола думаше:
- Не ти ли думах, Никола,
далеч Маринка да оженим,
не е Маринка за добро.
Девет ти е крави заклала,
оставила е девет теленца.
Никола пак й отговаря:
- Ако са на мене бащини
и на нея са бащини,
няма какво да правим.
И с туй буля не можа
да си волята направи.
Че влезе в тъмни зимници
и кончето му заклала,
и на Никола казала:
- Не ти ли думах, Никола,
Маринка не е за добро.
И кончето ти закла.
Никола същото й отговаря.
Пак си Еленка не можа
да си направи волята.
Мъжка си рожба решила,
рано в неделя подрани,
че си детето окъпа,
окъпа и зклала,
и го в люлка сложила.
Кога се е добре стъмнило,
че се буля й облече,
на черквата да иде
и на Маринка поръчва
да си детето наглежда.
Ходила и се върнала,
и право в къщи влязла.
Кога при люлка отишла,
викнала, че заплакала:
- Не ти ли думах, Никола,
Маринка не е за добро.
Източи вино и ракия,
ти каза че й било бащино.
Крави ти закла, Никола,
и те й били бащини.
Конче ти закла, Никола,
и то й било бащино,
и нищо не й направи.
Сега твоята рожба заклала.
Пак кой знае какво ще кажеш.
Не можа вече Никола
с Еленка на глава да излезе.
Нищо не й е той казал,
ами на Маринка думаше:
- Хайде, Маринке, с мене,
в гората ние да идем,
кола с дърва да съберем.
Като в гората отишли,
кола с тръни насекли,
че го Никола запали,
Маринка в огън той хвърли.
Като Маринка гореше,
че се манастир градаше.
Маринка ходи из него
и с бял си тамян пушеше,
буля си люто кълнеше:
- Бульо ле, бульо Еленке,
дано се болна разболееш,
девет години да лежиш,
да лежиш, да не оздравееш,
докато при мене не дойдеш,
от мене прошка да искаш
и се пред Бога изповядаш,
когаз с душа да се разделиш!
Както Маринка казала
и така е станало.
Като си отиде Никола,
Еленка на постелки лежеше.
Девет години лежала,
девет постелки изгнили,
нито умира, нито оздравява.
Че я Никола натвари,
на манстир я занесе,
да си грехове изповяда,
пред Бога и пред Маринка,
тогаз се с душа раздели.
От тогава е останал
манастир "Света Марина"!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012