* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Марийка двори метеше,
девет я братя гледаха,
един си на друг думаше:
- Каква е хубава Марийка,
хубава, още гиздава!
Ала буля й Павлювица,
тя каил не станала
и си на Павле думаше:
- Тази калина Марийка,
какво е чудо сторила,
сторила и направила!
Девет е пчели изгъткала,
медени са реки текнали.
Павел Павлювица думаше:
- Тя не е сестра Марийка,
то най са наште душмани.
Павлювица се чуди и мае,
как да я наклевети...
В равни е двори влязла,
всички е телци изклала
и си на Павле пак дума:
- Таз ти сестра Марийка,
какво е чудо сторила,
сторила и направила,
в наште равни обори -
всички е телци изклала!
Павлю й пак вяра не хваща.
Павлювица, булка хубава,
станала рано в неделя,
мъжка си рожба заклала,
нож й в гърди забила,
нож й под глава сложила,
на черкова си е отишла.
Отишла и се върнала,
и с ясен се глас провикна:
- Павлю ле, първо венчило,
таз ти сестра Марийка,
какво е чудо сторила,
сторила и направила -
мъжка ми рожба заклала,
нож й в гърди забила,
нож й под глава сложила.
Павел Павлювица повярва,
сестра си Марийка подгони.
Дето застигна Марийка,
там е Марийка паднала -
дето Марийка паднала,
равен манастир станало,
дето й сълзи паднали -
бистри извори станали,
мало и голямо отишло
на манастир да се помоли.
Кога Павлювица отшила
на манастир да се помоли,
Господ каил не станал,
на мрамор камък остала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012