* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Кирчо в кръчма стоеше,
печено агне ядеше,
Калудка го сервираше.
Кирчо си вино пиеше
и си Калудка гледаше
и на Калудка думаше:
- Калудке, моме хубава,
още ли мома ще ходиш,
още ли сърца ще гориш?
Калудка Кирчо думаше:
- Кирчо ле, дърт пергишино,
мене ме, мама родила
из кръчма, Кирчо, да ходя,
да горя старо и младо!
Кирчо се малко засрами,
и в дома си отива,
и на жена си думаше:
- Петранке, първо венчило,
защо не си тъй хубава,
както Калудка Русева?!
Петранка дума: - Кирчо ле,
станало й десет години,
как сме се, Кирчо, венчали,
девет съм деца родила,
над осем гроба плакала!
Затуй не съм тъй хубава,
както Калудка Русева.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011