|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)
Кирчо на двор стоеше,
на двор под асмалъка,
червено сукно кроеше, (2)
със посребрена ножица,
със позлатено индъзе.
Калудка седи при него,
бяла къделя предеше. (2)
Отдолу иде Калинка,
беличка и червеничка,
под гушка забраденичка.
Кирчо се в нея захласна,
ножицата си изпусна.
Калудка Кирчо думаше:
- Що тъй се, Кирчо, захласна
и ножицата си изпусна?
Кирчо Калудка продума:
- Премяна ще ти ушия -
каквато няма в селото,
алтъни ще ти нанижа -
колкото можеш да носиш,
само да си, Калудке, хубава,
като Калинка Русьова,
Русьова, Руси чорбаджи!
Калудка Кирчо продума:
- Как да съм, джанъм, хубава,
кат съм ги девет родила
и девет люлки люляла?!
Калинка е булка ялова...
Тича, Котленско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|