* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Василчо седи на дюгена,
на дюген Васил, на дъска,
нергеле тютюн пиеше.
И Янка от там замина,
той я с кора захвърли,
с кора, с карпузова.
Янка си тихо говори:
- Василчо, чедо хаджицко,
хаджицко и чорбаджицко,
недей се с мене закача,
закача и подиграва,
че ти си чедо хаджицко,
хаджицко, та чорбаджицко,
пък я съм чедо циганско,
татко ми прави вретена,
майка ми ходи низ село,
низ село да ги продава,
по ока брашно събира,
просено брашно, ръжено,
да хранят Янка хубава.
Василчо тихо говори:
- Янке ле, мари, хубава,
вярата ще си оставя,
вярата, християнската,
турчин-потурнак ще стана,
па тебе, Янке, ще взема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011