* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Янка за вода ходеше,
пременена, пребелена,
със два ми бели фустанье,
с тенка книката престилка,
с напрябос жълти папуци,
с калайдисани харкуми.
Отде Василчево замина,
отде Василчево дюгенье,
Василчо седи на дъска,
с булгарията свиреше.
Той виде Янка хубава,
със ябълка я удари,
удари Янка полите,
полите и пазухите.
Янка му тихо говоре:
- Василчо, чедо хаджийско,
недей се с мене закача,
че я съм чедо сиромашко -
майка ми ходи низ село,
та сбира брашно ръжено,
та храни Янка хубава.
Василчо тихом говоре:
- Янке ле, мари, хубава,
нека си чедо просечко,
я тебе, Янке, ще зема,
не питам, Янке, ни майка,
ни майка, Янке, ни баща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011