* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Научила се е Калудка
вечер ми късно за вода
на Кирчовите кладенци.
Кирчо на дюген стоеше,
Калудка Кирчо думаше:
- Добър ти вечер, Кирчо льо.
- Дал Бог ти добро, Калудке!
Калудке, мома хубава,
до кога мома ще ходиш,
до кога момци ще любиш,
що не се, Калудке, ожениш?
Калудка дума на Кирчо:
- Кирчо льо, любе Кирчо льо,
за кого да се оженя,
като ми няма ликата,
ликата и приликата?!
Нал' ти ми беше ликата,
и ти се, Кирчо, ожени!...
Кирчо й нищо не рече,
най си в къщи увлезе
и си на Радка думаше:
- Иди си, Радке, не ща те,
не си ми вече хубава,
колкот' Калудка Манева,
Манева и Чорбаджиева!
Радка му нищо не рече,
сутринта рано станала
и си главата умила,
умила и се й оплела,
задяна бяла къделя,
запреде ново вретено
и в Маневи отиде,
и си на Маня думаше:
- Маньо льо, чорбаджиино,
на цяло село отсъждаш,
на дъщеря си не можеш -
да не люби мъже женени!
Снощи си Кирча залюби,
вече ме Кирчо не рачи,
не рачи, не ме харесва,
колкото Калудка Манева.
Маню й нищо не рече.
Нали е Маню чорбаджи,
откупи гайди и цигулки,
делник на празник направи,
буйно си хоро захвана.
Дойдоха моми, ергени
и Калудка е отишла,
и се на хоро улови.
Кирчо се хвана до нея.
Като ги Маню съгледа,
и им главите отряза -
да види мало и голямо,
да види, пример да взема!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011