* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Кирчо на чардак седеше,
стъклена чаша държеше,
червено вино пиеше,
печено агне ядеше,
пък Мирянка му налива.
Калудка из пътя вървеше,
беличка, прибеленичка.
Той се в Калудка загледа,
че изтърва чаша стъклена,
изтърва я и я счупи.
Мирянка дума на Кирчо:
- Що се в момите заглеждаш?
Кирчо Мирянки думаше:
- Миряно, либе Мирянке,
защо не си ми хубава,
както първата година,
първата, либе, втората,
както Калудка Русева?!
Мирянка Кирчо думаше:
- Как да съм, либе, хубава,
както Калудка Русева?
Калудка е мома при мама,
тя расте като видана,
като видана в градина.
Пък аз, либе Кирчо ле,
девет години ще стане,
как сме се двама събрали,
девет съм деца имала,
всяка година и дете,
тази година и две деца,
две деца, до две момчета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011