* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Кирчо на стол седеше,
черно си кафе пиеше
и бяло книже четеше.
Калинка из пътя вървеше
и на Кирчо думаше:
- Къде е булка ти, Кирчо,
че толкоз ти плачат децата?
Да съм, Кирчо, ле там,
аз може да ги умиря...
Кирчо нищо си не рече,
право в къщи си влезе
и на Маринка продума:
- Маринке, булка хубава,
защо не си ми хубава,
като Калинка Русева,
Русева, още чорбаджиева?
Маринка нищо не каза,
задяна бяла къделя,
запреде ново вретено
и право у Русеви отиде.
Руси си гости имаше,
Маринка на Руси думаше:
- Добър ден, Руси чорбаджи,
като си в село чорбаджи,
на цяло село поп струваш,
а на дъщеря си не струваш.
Каква е твойта дъщеря -
женени мъже да люби.
Руси Калинка извика:
- Я вземи бяло бакърче,
Калинке, моме, хубава,
че влез в изби дълбоки,
наточи вино червено,
почерпи булка Маринка.
А той отдире отиде
и й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011