* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Кирчо на кьошкът седеше,
печено агне ядеше
и руйно виво пиеше.
Ганка му диван седеше,
винена чаша държеше,
руйно му вино налива.
Калинка в пътя премина
и си на Кирча думаше:
- Кирчо льо, да ти е сладко,
сладко агнето, още виното.
Кирчо й нищо не рече,
а си на Ганка думаше:
- Ганке ле, първо венчило,
защо не ми си хубава,
като Калинка Русева,
Русева, Руси чорбаджи?
Ганка на Кирчо думаше:
- Кирчо ле, първо венчило,
тази й девета година,
как сме се с тебе вземали.
Девет съм деца родила,
девет съм кърми кърмила,
девет съм люлки люляла,
девет съм гроба копала,
над девет гроба плакала.
Пък искаш да съм хубава,
като Калинка Русева,
Русева, Руси чорбаджи!
Калинка е жена ялова,
тя дете не е раждала,
тя кърми не е кърмила,
над гробове не е плакала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011