* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Кирчо на чардак седеше,
печено агне ядеше
и руйно вино пиеше.
Ганка му диван седеше,
сребърна чаша държеше
и му я с вино залива.
Калинка мина по пътя
и си на Кирча думаше:
- Да ти е сладко, Кирчо льо,
че си поял и попил!
Кирчо Калинки думаше:
- Да се ожениш, Калинке ле!
Калинка Кирчо дума:
- Пък за кого ли, Кирчо, за кого?
- За мене, Калинке, за мене!
Като Калинка замина,
Кирчо на Ганка думаше:
- Ганке ле, първа първино,
защо не си хубава,
като Калинка Русева?!
- Калинка й мома с момите,
аз съм жена със деца,
девет съм деца родила,
девет съм люлки люляла,
с десето тежка, непразна.
Ганка я жал дожаля,
че се хубаво премени,
задяна цяла къделя,
че у Русеви отиде
и си на Руси думаше:
- Бате ле, бате Русе ле,
цяло го село съдиш,
Калинка що не посъдиш -
тя люби мъже женени,
женени мъже, със деца?!
Като чу Руси тез думи,
Руси аргати думаше:
- Аргати верни, послушни,
кораво въже зъмнете
и по пътя тичайте,
дето Калинка стигнете,
там да я обесите!
Да знае село, да помни,
кой е бил Руси чорбаджи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011