* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Кирчо край Рускини минава,
Руска на порти стоеше,
Кирчо на Руска думаше:
- Руске ле, моме хубава,
аз ще си Янка оставя,
децата ще си прахосам,
а тебе, Руске, ще взема!
Руска на Кирчо думаше:
- У вази да си отидеш,
с мене не се закачай,
аз не съм жена женена.
Кирчо си в тях отиде
и си на Янка говори:
- Янке ле, мари, хубава,
ази тебе ще оставя,
децата ще си прахосам,
ще взема Руска за жена,
Руска чорбаджиева -
защото не си ми хубава
както първата година,
първата, още втората!
Янка на Кирчо думаше:
- Я слушай, Кирчо, да кажа,
защо не съм ти хубава.
Оназ година съм родила
и тази година близнила,
че как да съм ти хубава?!
Та че си Янка подрани,
и у Русеви отиде,
Руси на порти стоеше,
Янка на Руси думаше:
- Бай Русе чорбаджи,
на цяло село отсъждаш,
на твойта Руска не отсъди -
тя иска Кирчо да вземе,
мене да ме прахоса!...
Като зачу Руси тез думи,
той си на Янка думаше:
- Върви си, Янке, у вази!
Великден иде и Гергьовден,
вито се хоро извило,
ваклите моми излязоха,
и Руска мома отиде,
и се на хоро хвана.
Кирчо по хоро ходеше,
на Руска глава виеше.
Рускина татко гледаше,
и в хорото той влезе,
и си на Руска думаше:
- Я ела, Руске, при мене,
алтъна да ти оправя.
Не й алтъна оправи,
ами й глава отряза.
Глава й по земя хвърчеше,
мокър й език говори:
- Защо ме, татко, кайдиса,
ази не съм виновна -
самин се Кирчо закача.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011