* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Кирчо на кьошка седеше,
мораво сукно кроеше
с алтънени ножици.
Янка му диван стоеше,
руйно му вино залива.
Калинка в пътя премина
Калинка Русьовичина,
Русьова, Руси чорбаджи,
с нови бели бакрачи,
с писана кобилица.
Забле се Кирчо в Калинка,
разпроля вино червено,
та заля сукно мораво
и алтънени ножици.
Кирчо на Янка думаше:
- Янке ле, моя пръвнино,
защо не ми си хубава,
като Калинка Русьова?!
Янка на Кирчо думаше:
- Кирчо льо, първо венчило,
защо искаш хубост от мене,
като Калинка Русьова,
Русьова, чорбаджийова?
Калинка е мома девица,
пък аз сам жена женена.
Девет съм деца родила,
девет съм люлки люляла
и десета съм вързала.
А че го Янка замина,
надяна бяла къделя,
че у Русьови отишла.
Янка на Руси думаше:
- Дядо льо, дядо Руси ле,
като си в село чорбаджий,
да съдиш мало и голямо,
я посъди й дъщеря си,
що люби мъже женени,
по девет деца сторили!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011