* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Кирчо на чардак седеше,
топло го слънце грееше,
печено агне ядеше,
червено вино пиеше.
Отздолу иде Калудка,
беличка, премененичка,
на лимба забраденичка.
Кирчо Калудки думаше:
- Калудке, моме хубава,
бяла, Калудке, червена,
червена, още кръвена,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава,
да ходиш, мари, Калудке,
със бяло лице през село,
с червена ружа на глава,
с ред махмудии на шийка,
с бели чапразе на кръстче,
със свилена бяла кошуля
и чехли жълти, измирски?
На геран сеймени вардат,
коя е мома най-харна,
коя, Калудке, да вземат
за пашовите хареми,
за пашови, за султански!
Калудка дума на Кирчо:
- Немой ти за мен да мислиш,
да мислиш и да хортуваш,
аз имам братец комита,
той ще си мене отърве
и за войводата глави!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011