* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Научила се й Калинка,
вечер за вода да ходи,
покрай Кирчови да мине,
да види Кирчо що прави,
що прави Кирчо, как ходи,
по двори, по калдаръми...
Кирчо си седи на пода,
на пода, на менсухата;
шаро си агне ядеше,
червено вино пиеше...
Янка му диван стоеше,
цъклена чаша държеше,
цъклена и билюрена.
Кирчо на Янка думаше:
- Енке ле, моя пръвнино,
че оти не ми си хубава,
като Калинка Рускова,
Рускова, Руско чорбаджи?
Да ти нанижа, нанижа
по чело ситни рубета,
на шия он-екилици...
Янка й жалба дожаля,
че у Рускови отиде,
още на Руско думаше:
- Руско льо, Руско чорбаджи,
я осъди си булката,
тя да не ходи със Кирчо,
че й се смеят хората!
Руско му гнява догневя,
че грабна чифте пищофи;
Калинка иде от вода,
Руско си порти отвори,
гръмна Калинка в сърцето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011