* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Кирчо на чардак седеше,
печено агне ядеше,
червено вино пиеше
и си надолу гледаше.
Отдолу иде Калудка,
Калудка, мома хубава.
Кирчо Калудке думаше:
- Калудке, мома хубава,
още ли мома ще ходиш,
още ли свето ще гориш?
На стари баби синове,
на млади булки мъжете,
на малки деца бащите.
Ще ме накараш, Калудке,
жената да си оставя,
децата да си харижа,
теб, Калудке, да взема!
Калудка Кирчо думаше:
- Кирчо ле, дърто магаре,
ка бе Калудка вземала,
все като тебе, Кирчо ле,
тя би ги много набрала,
бащин би двор заградила,
тебе би, Кирчо, турила
на мала врата долен праг.
Като Калудка изкарва
сиви, бели говеда
чехлите да си не каля,
полите да си не валя,
в тебе да ги изтрие,
в твоите черни мустаци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011