* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Кирчо на чардак седеше,
печено агне ядеше,
червено вино пиеше.
Отдолу иде Калинка,
бяла и пременена.
Кирчо Калинке думаше:
- Къде отиваш, Калинке,
бяла и пременена?
- Аз отивам, Кирчо ле,
долу, на долните дюкяни,
да пия вино червено,
да стана бяла и червена.
Да горя, Кирчо, да суетя
на млади булки мъжете,
на стари баби синовете,
на дребни деца бащите!
Кирчо Калинке думаше:
- Хайде да се двама вземем.
Калинка дума на Кирча:
- Кирчо ле, дърто магаре,
не се с мене закачай.
Ти си имаш жена, Кирчо ле,
и имаш мома като мене,
и имаш ерген като за мене.
Кирчо Калинке думаше:
- Жената ще си оставя,
момата ще си оженя,
а ергена ще си пропъдя,
а пък теб, Калинке, ще взема,
че сме си лика, прилика!
Че стана, стана Петранка,
надена бяла къделя
и запреде ново вретено,
и в Русьови отиде,
и си на Руси думаше:
- Руси ле, чорбаджи ле,
зап да си сториш на Калинка,
Калинка да не задирва
на млади булки мъжете,
на стари баби синовете,
на дребни деца бащите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011