* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Кирчо на дюген седеше,
червено вино пиеше,
печено агне ядеше.
Галунка в пътя вървеше -
беличка премененичка,
на герджик забраденичка,
спустила й поли до пети,
подплътен сукман до земя,
жълти си чехли влачеше
и си на Кирча думаше?
- Да ти й сладко, Кирчо льо!
Кирчо се в нея загледа,
та си чашата отърва
и на Галунка думаше:
- Стига си мома ходила,
стига си света горила,
що се, Галунке, не жениш?
Галунка Кирчо думаше:
- Как да се, Кирчо, оженя,
като ме не щат момците,
искат ме, Кирчо, женени,
женени мъже като теб!...
Кирчо Галунки думаше:
- Я вземи мене, Галунке,
аз ще Тодорка напустя
и ще децата разгоня!
Кирчо Тодорки думаше:
- Тодорке, първо венчило,
защо ми не си хубава,
като Галунка Ристюва,
Ристюва, чорбаджийова?
Че се Тодорка обиди,
задяна мъжко детенце,
та че през село замина,
па си у Руся отиде,
у Руся чорбаджията.
Тодорка Русю думаше:
- Русьо ле, чорбаджийо ле,
каква е твойта дъщеря,
да либи мъже женени,
я съди, я аз ще съдя,
я коли, я аз ще коля!
Че си Тодорка отиде.
Руси музика откупи
в негови равни дворове,
като музика засвири,
събра се хоро голямо,
Галунка пъртът водеше,
Руси на балкон седеше,
та си хорото гледаше.
Кирчо из пътят вървеше,
като го виде Галунка,
тя се пусна от хорото,
право при Кирча отиде.
Руси Галунка повика,
в хоро й глава отряза -
да гледа мало и голямо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011