* * *

Песни за Капитан Петко войвода

В Мароня село голямо,
га бе в неделя сутринта,
Томо са госте дошлили
от честа гора зелена,
хем госте Томо, хайдути.
Не нашли Томо чорбаджи,
лу са нашлили майка му.
Петко хи тихо думаше:
- Бабичко, стара бабичко,
къде е Томо чорбаджи?
- Нема го, Петко, нема го,
Томо на черква отиде,
ламбади свещи да пали,
на Бога да се помоли.
- Пускай му хабер, бабичко,
по-скоро Томо да дойде,
дума щим да го питаме.
Още си дума думаха
и Томо си ги зафтаса,
Томо на Петка думаше:
- Петко льо, капитанине,
Петко льо, баш хайдутине,
добре сте дошли, Петко льо,
седнете, та поседнете,
да сварим кафье да пием,
да сготвим манджа да ядем.
Петко на Тома думаше:
- Ни не сме тука дошлили
да ядем, още да пием.
Извадай, Томо, донисай
твоите жълти алтъне,
по-много бели грошове.
- Що да извадам, Петко льо,
моите са пари фаизла,
фаизла, Петко, сенетли.
- Извадай, Томо, донисай
твоите бели сенете,
че ще ти глава отрежа.
Извади Томо, донесе,
негови бели сенете,
на три ги сора насори.
Петко ги с огън запали,
на прах и пепел направи,
та че на Томо думаше:
- Томо льо, мизевирине,
стани се, Томо, приготви
и ти щеш със нас да дойдеш
във ная гора зелена.
Хванаха Тома, вързаха,
назад му ръце стегнаха,
станали, та са тръгнали.
Майка му послед вървеше,
руса си коса мъкнеше
и я въp Петко мяташе,
и му се молба молеше:
- Петко льо капитенине,
пусните Томо чорбаджи,
че той е един у майка,
той за син, той за дъщеря.
- Бабичко, стара бабичко,
върни се назад, бабичко,
не щеме да го пуснеме.
Майка му се назад повърна.
А га ми беха отишли.
При моронските хармани,
Петко на Тома думаше:
- Извий се, Томо, погледни
твоите бели конаци,
веке ги видиш, не видиш.
Изви се Томо, погледна
и дребни съпзи порони.
Га беха в гора зелена
Петко на Тома думаше:
- Седни ми, Томо, поседни,
дума ще да те попитам,
дали бе толкоз сербезин.
Знаеш ли, Томо, помниш ли,
гато на пазар ходеше,
алено конче яздеше,
на глава чадър носеше,
как мизеверлик правеше
под големите чинаре?
Червено вино пиеше
и варел яка ракия.
Кутрето жена минеше,
на всички око мяташе.
Томо ни дума, ни врява,
ни с черни очи поглява.
Хвана го, та го сториха
млада невяста да мрени.
И ми са Томо прекрили
със ситна бела прекрева,
и ми са Томо окичили
баирски сини цвятове.
Най-после му глава отрязват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.08.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011