* * *

Песни за Капитан Петко войвода

Събрали са се, събрали
на Юсюренска механа,
да ядат, джанъм, да пият,
и добра дума да думат.
Хората Петко думаха:
- Тебе ли казват, Петко ле,
в казата баш-хайдутина?
- Мене ме казват, мене ме!
Та ми са яли и пили.
Всяком по чаша дадоха,
Петко му две чаши дадоха,
дано се Петко упие,
дано го някак хваниме,
главата да му вземиме.
Петко се хитром досети,
рипнал е Петко на ноги,
нарамил пушка на рамо,
та че ми Петко отиде,
Курджали село голямо,
курджалъшките балкани.
Там найде Петко, там найде,
негови згодни другари.
Петко другари думаше:
- Другари, верни другари,
пълни ли ви са пушките,
остри ли ви са сабите?
Хайдете, юлдаш, да идем,
в Мароня село голямо,
Мароня да бастисаме,
твърде го казват маллия,
маллия и паралия.
Тъй са станали, тръгнали,
вървели, що са вървели,
до край Мароня стигнали.
Петко юлдаши думаше:
- Другари, верни другари,
хвърляйте мартин тефеци,
туряйте фишек барути...
Тъй се хванали, борили,
цели ми три дни и нощи,
от турци много паднали,
от българето едничък,
и той бе Комню карагьоз.
Комню си Петко думаше:
- Петко ле, капитанине ле,
немой ме тука оставя.
Лю си ме, юлдаш, отведи,
в Курджали село голямо.
Я га си юлдашите,
на нашто село голямо,
да не сте първо казали,
на мойто първо любове -
Калина мома хубава.
Лу да сте, юлдаш, казали:
"Комню отиде, Калино,
в Курджалъ село голямо,
тебе гиздилки да купи!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.08.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011