* * *

Песни за Капитан Петко войвода

В Мароня село голямо,
га бе в неделя сутринът,
Томо са гости дошлили
от честа гора зелена,
хем гости Томо, хайдути.
Не нашли Томо чорбаджи,
лю са нашлили майка му.
Петко хи тихо думаше:
- Бабичко, стара бабичко,
къде е Томо чорбаджи?
- Нема го, Петко, нема го,
Томо на черква отиде,
ламбади свещи да пали,
на Бога да се помоли.
- Пускай му хабер, бабичко,
по-скоро Томо да дойде,
дума щем да го питаме.
Още си дума думаха
и Томо си ги завтаса;
Томо на Петко думаше:
- Петко льо, капитанине,
Петко льо, баш хайдутине,
добре сте дошли, Петко льо,
седнете, холън, седнете,
да сварим кафе да пием,
да сготвим манджа да ядем.
Петко на Томо думаше:
- Ний не сме тука дошлили,
да ядем още да пием,
извадай, Томо, донисай
твоите жълти алтъне,
по-много бели грошове.
- Що да извадам, Петко льо,
моите са пари фаизла,
фаизла, Петко, сенетли.
- Извадай, Томо, донисай
твоите бели сенете,
че ще ти глава отрежа.
Извади Томо, донесе
негови бели сенете,
на три ги сора насори.
Петко ги с огън запали,
на прах и пепел направи,
та че на Томо думаше:
- Томо льо, мюзевирине,
стани се, Томо, приготви
и ти щеш със нас да дойдеш,
във ная гора зелена.
Хванаха Томо, вързаха
назад му ръце стегнаха,
станали, та са тръгнали.
Майка му послед вървеше
и му се молба молеше:
- Петко льо, капитанине,
пуснете Томо чорбаджи,
че той е един у майка,
той за син, той за дъщеря.
- Бабичко, стара бабичко,
върни се назад, бабичко,
не щеме да го пуснеме.
Майка му назад се върна.
Я га ми беха отишли
при маронските хармане,
Петко на Томо думаше:
- Извий се, Томо, погледни
твоите бели конаци,
веке ги видиш, не видиш.
Изви се Томо, погледна
и дребни сълзи порони,
Га беха в гора зелена,
Петко на Томо думаше:
- Седни ми, Томо, поседни,
дума ще да те попитам
нали бе толкоз сербезин.
Знаеш ли, Томо, помниш ли,
гато на пазар ходеше,
алено конче яздеше,
на глава чадър носеше -
как мюзевирлик правеше
под големите чинаре?
Червено вино пиеше
и върла яка ракия,
кутръто жена минеше,
на сички око мяташе.
Томо ни дума, ни врява,
ни с черни очи поглява,
хванаха, та го сториха
млада невяста да мрени.
И ми са Томо прикрили
със ситна бела прекрева,
и Томо са окичили
баирски сини цвятове
и си на Томо думали:
- Томо льо, мюзевирине,
сега щеш, Томо, да плащаш,
дето си смучил сюрмашта.
И те са Тома убили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.08.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011