* * *

Калугер и моми пред манастир

Хоро играе пред манастира,
пред манастира на поляната.
Калугер гледа низ манастира,
низ манастира, низ прозореца.
Погледа нагоре, погледа надоле,
та па си слезна, па си се хвана,
та си се хвана до мома Минка,
до мома Минка, долно-кременка.
- Олеле, Минке, долно-кременке,
що не си мене лани по-лани,
лани по-лани, оназ година,
догде не бех се покалугерил,
покалугерил, черно облекъл?
А Минка си му тиом говори:
- Я хвърли гуня на жълта дуля,
а килимяфка на калинчица,
ето те тебе разкалугерил.
Калугер скочи, Минка надскочи,
калугер ревне, Минка надревне,
а Минка си му тиом говори:
- Недей тъй прави, че мама гледа,
че мама гледа, тато е в среща!

=============================
© © Електронно издателство LiterNet, 23.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012