 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Запяла мома, Латино, е, запяла мома,
га е запяла, гора люляла,
гора люляла, поле тътняло.
В полето има дърво високо,
под дърво седи млад калугерин.
Млад калугерин тихо говори:
- Ой, моме, моме, ти, малка моме,
да беше пяла лани, по-лани,
доде се не бях покалугерил,
доде не носех чернана шапка,
доде не четях черноно писмо...
Павелско, Асеновградско (СбНУ 39/1934, Букур., № 314).
=============================
© © Електронно издателство LiterNet, 23.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012