|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калугер и моми пред манастир
Запяла мома в гора зелена,
в гора зелена, в усойна стърна.
Ка я е зачул, бре, калугера,
той си момата люто кълнеше:
- Убил те Господ, бре, малка моме,
че що не запя от озаран,
от озаран, от вчера заран,
дорде не бех се покалугерил!
Пус' да остане черното рухо,
огън да гори калимавките,
вода да носи бялата книга!...
Якоруда, Разложко; на бране на лешници (ПСп., год. VІІІ, 1892,
кн. 39, с. 467, № 7).
=============================
© © Електронно издателство LiterNet, 23.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|