 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Запяли ми са, Латино, две малки моми,
две малки моми, две малки сестри;
кат са запяли, слънце възпряли,
слънце възпряли на права пладня.
Калугер в пътя вървеше, той моми дума:
- Ой ви вий, моми, що не запяхте,
що не запяхте лани, по-лани,
докато не бях се покалугерил,
докато не бях ремик препасал,
докато не бях расо облякъл,
докато не бях в манастир влязъл?!
Градище, Шуменско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© © Електронно издателство LiterNet, 23.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012