 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Запяла й мома в гора зелена,
в гора зелена над манастиря.
Като й запяла, слънцето спряла,
слънцето спряла на право пладне.
Как си я зачул черен калугер,
калугер Гани тихо говори:
- Гано, Драгано, Бог те убило,
защо не запя оназ година,
оназ година по това време,
доде се не бях покалугерил,
гуня наметнал, капа налупил,
книжа разтворил, в черкова влязъл?!
Априлци, кв. Острец, Троянско (НПЛов., с. 839 - "Девойка и калугер").
=============================
© © Електронно издателство LiterNet, 23.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012